Един от най-добрите родни баскетболисти Йордан Бозов взе решение да прекрати състезателната си кариера. Капитанът на Рилски спортист окачва кецовете на стената, след като отдаде на играта 30 години от живота си.

BBALL.BG се свърза с Йордан Бозов, който ни разказа малко повече за постигнатото, за любовта си към играта и за съветите към младите. Ето и какво сподели той:

- 30 години в баскетбола изглеждат наистина впечатляващо. Какво ти даде играта?

- Баскетболът за всичките тези години ми е дал страшно много неща. Ако трябва да ги изброя, списъкът ще е много дълъг. Даде ми много позитивни емоции, много приятелства, както в България, така и с много хора, с които съм играл в чужбина. Даде ми възможността да пътувам страшно много. Даде ми възможността да се изградя като по-силен характер. Срещна ме с жена ми, която е майка на двете ми прекрасни деца, както и с много добри приятели. Наистина съм благодарен на баскетбола.

- За какво не ти стигна време на терена?

- В много случаи времето не ми е стигало да победим. Главно за това, през всеки един сезон времето не ми е стигало да побеждавам. Като че ли годините в Рилски спортист не ми стигнаха да стана шампион. Това е единственото, което имах като голямо желание в последните няколко години, но не можа да се случи.

- Ако имаш възможност сега, кой момент би върнал и би преживял отново?

- Трудно е да се каже за един такъв момент. По-скоро не бих се върнал назад. Миналото трябва да си остане назад. Моята философия в живота е такава, че човек трябва да се научи да живее в настоящето, защото и бъдещето не ни е гарантирано. Не бих се върнал назад, за да поправям свои грешки. Чрез тях аз съм се учил всеки един път и да извличам максимума, за да помагам на хората около мен.

- Има ли отбор, за който не си играл, а ти се е искало?

- Със сигурност не е имало такъв отбор в България. Но ми се e искало да играя в Европа, за тимове на по-високо ниво. Искаше ми се по време на кариерата ми да достигна до най-силните европейски първенства. Не можах да го направя, но това е може би нещото, което съм искал.

- Кой е най-трудният съперник, срещу когото си се изправял?

- Всеки един съперник индивидуално си има своите детайли и специфика. Във всеки един отбор е имало хубави съперници и не мога да отлича един. Моята цел винаги е била да се съревновавам с човека, който е срещу мен, да доказвам, че съм по-добър от него. Имало е случаи, в който съм успявал и такива, в които не съм. Това е основата на спорта и на баскетбола.

Сещам се за една случка. Първата или втората ми година в ЦСКА, играхме срещу Левски в пълната зала “Универсиада”. Треньорът ме пусна да пазя Георги Младенов. Бях много превъзбуден тогава, защото той беше най-добрият не само по българските, но и по европейските терени. За няколко секунди направих няколко фаула и си седнах на пейката. Научих си урока.

- Какво си спомняш от първата си тренировка?

- От първата си тренировка помня, че имаше страшно много деца около мен, на стадион “Народна армия”. Голяма част от тях са ми приятели и досега. Имах невероятни юношески години с тях. Това е моят набор – 1979-та. Единственият ми спомен след толкова време е, че бяхме много и че се борихме с едни големи топки, а това не бе лесна задача.

- Коя от трите купи ти е най-скъпа?

- И трите са ми много скъпи, но може би последната. Защото през 2018 г. форматът на турнира беше по-различен и ние преминахме през много голяма трудност на полуфинала с Рилски. Ако не се лъжа бяхме загубили от Академик Бултекс 99 с 11-12 точки в първия мач. В Пловдив изиграхме най-силния си мач и в защита, и в нападение. След това разбрах, че имам проблеми с крака. Нещо, което трябваше да се отстрани. След всички тези трудности, които имахме тогава, като че ли всичко беше по-сладко после.

- Любимият ти мач с националния отбор е…

- През 2004 г., когато се класирахме на европейското. Този мач никога няма да го забравя. Във Варна победихме Израел и се класирахме. Спомням си залата беше пълна до краен предел. Хората ни аплодираха дълго време след това. Беше важен двубой и за двата отбора. Единият продължаваше напред. Това беше предпоследен мач в групата. Успяхме да победим в края и се класирахме на европейско. Нещо, което не беше правено дълго време преди това.

- Какво трябва да научат младите играчи от Йордан Бозов?

- Може би това, че трябва да обичат страшно много баскетбола и да му се отдадат до такава степен, че да ги превземе. Има страшно много неща, които този спорт ще им вземе, но и със сигурност ще им даде страшно много. Без да се отдадат на играта и да направят така, че тя да ги погълне докрай, няма как да успеят да достигнат до високо ниво.

- Последната заръка, която даде на твоите момичетa…

- Последната беше точно минути преди да се обадите – да спрат да се бият, както се случва често, и във времената, в които сега живеем – да си вършат дистанционното обучение по начина, по който всеки ден трябва да го правят.

Снимки: LAP.BG и БФБ