Петкана Макавеева е една от емблематичните фигури в историята на женския баскетбол у нас. Дългогодишен капитан на Левски Спартак и националния отбор, тя говори пред Спортал по време на церемонията по случай 40 години от спечелването на Купа “Ронкети” от легендарния тим на “сините”.

Тези хубави спомени не могат да избледнеят така лесно. Хубавите неща човек обича да ги съхранява и да си припомня, докато лошите неща гледаме да ги забравим и поради това сме щастливи днес, на този ден, докато честваме 40 години от втората “Ронкети”, започна Макавеева.

Не, той е като енциклопедия! Аз по това време бях и капитан на националния отбор, имам много спомени и с националния отбор. С Левски през 1976 г., след Олимпиадата в Монреал влязох в този голям отбор и оттам само успехи. 8 републикански титли, 2 “Ронкети”, Купа “Европа”. Всичко сме взели с този велик отбор, с тези дами, вече понаедрели, позакръглили се”, отговори тя на въпрос дали помни всичко като Станислав Бояджиев, който бе треньор на легендарния отбор.

Няма по-скъп спомен. Не, ще излъжа! Олимпийските медали са си черешката на тортата. 1976 и 1980 от Москва, така че, класирайки нещата, олимпийските са най-велики. Всеки спортист се старае поне да отиде на Олимпиада, а ако вземе медал - супер”, продължи тя в отговор на питане дали може да каже кой успех е най-скъп за нея.

Много са презадоволени малките. Много други развлечения има, телефони цъкат, компютри… Развалихме, няма спортни училища, професионални спортисти не могат да се правят в математически гимназии. В спортните училища се тренира сутрин, следобед, занимават се повече, иначе не става”, продължи тя.

Възраждат се. Сега това европейско в Косово, на което 20-годишните успяха да влязат в А дивизия, малко по-малко се съживяват нещата. Добре, че и федерацията реши да няма чужденки, защото се обезличи нашето първенство. Никой не ходи да ги гледа. Ето и аз - имам двама сина, ако единия не играе, няма да стъпя. Какво, да гледам чужденци, които не ги познавам?”, сподели още голямата ни баскетболистка и допълни, че донякъде има истина в твърдението, че женското първенство не върви, защото има само два силни отбора. След това обаче допълни, че федерацията взема мерки, с които ще се тръгне отначало и добави, че по време на състезателната и кариера държавата е подкрепяла изцяло всички спортове и няма как нещата да се случат без централизирана и организирана подготовка.

Ще се радвам, ако успеят някога поне половината от нашите успехи да постигнат. Да се класират на европейско, да отидат. Когато се връщахме от европейско без медал… Леле, беше ни срам да вървим по “Витошка”! Беше ни срам да се появим, ако сме трети или четвърти. Сега дори не могат да се класират, да отидат. И то при положение, че разшириха участниците. При нас бяха 12 отбора, сега са 24. Има проблясък, дано да тръгне, човек се надява”, завърши тя.