Рецептата за щастие на семейство Груеви
Наскоро един от най-добрите български гардове Александър Груев обяви, че слага край на своята кариера и ще се отдаде на ново предизвикателство. Бившият национал остава верен на баскетбола 25 години от живота си, преминали през тимове у нас и в чужбина.
АЛЕКСАНДЪР ГРУЕВ: ЩАСТЛИВ СЪМ, ЧЕ ДЪЩЕРЯ МИ УСПЯ ДА МЕ ВИДИ В ИГРА
Част от тях той споделя със своята половинка – Росица. Как двамата преминават през трудностите и как се радват на успехите заедно, какво е ежедневието на един спортист през очите на най-близкия му човек и какво крепи едно баскетболно семейство, Ви разказва самата тя чрез bball.bg:
- Разкажи ни малко повече за себе си…
- Здравейте, казвам се Роси Груева и съм съпруга на Сашо Груев от близо десетилетие. На 37 години съм, майка на една малка феичка на име Ивана и един луд пинчер на име Ескобар. Животът ми се дели на две части - преди Сашо и със Сашо. Преди Сашо бях дива, саможива, карах мотор, бях работохолик, одитор в банка и си бях обещала, че ще се омъжа само и единствено за мъж, който буди уважение в мен. И в един момент се появи Сашо. Сега се чувствам завършена, балансирана и щастлива, че имам съпруг, който не само уважавам, но ми даде възможност, свобода и спокойствие да развия себе си така, както съм мечтала, а не по стечение на обстоятелствата. Имам изострено чувство за справедливост, което често ме вкарва в люти битки. Влизам в огъня за близките си. Не съм пораженец и това е отправна точка в живота ми.
- Как се запознахте? Разкажи ни за първата Ви среща…
- Със Сашо се познаваме от деца. Бяхме около 15-годишни, когато се запознахме в един емблематичен за нашето поколение клуб Wild Wild West. Повечето ни близки приятели също познаваме от онова време точно от този клуб. Тогава със сигурност не сме имали афинитет един към друг, интересуваше ни само музиката. Година - две след това той изчезна и се появяваше спорадично, предимно през лятото. Вероятно причината е била преминаването му в Рилски спортист в Самоков.
Първата среща. Ако трябва да бъда честна, за първи път трепнах когато го видях през лятото на 2007 г. С група приятели имаме традиция всяко лято да се събираме и тогава дойде и Сашо. Спомням си, че го видях и си помислих, че има изключително чаровна усмивка. След това няколко години не се бяхме виждали, дори лятото. Той беше в националния отбор, впоследствие в чужбина, докато 2012 г. не се събрахме същата компания, но този път на сватбата на един от тях. Тогава стана магията! Бяхме на една маса, един до друг и за първи път водихме сериозен разговор. Спомням си, че го гледах, слушах го и си казах: "Уау, той е станал страхотен мъж!"
- Колко време мина след това преди да създадете семейство? Как се решихте на тази стъпка?
- Една година по-късно (б.а. – 2013 г.) на същата дата се оженихме! Връзката ни се разви динамично и много непринудено. Хумористично казано и двамата не бяхме семейния тип хора. Може би затова, когато казахме на приятелите си, същите тези от детството, че сме запазили дата за сватба имаше 2-3 дни, в които на тях сякаш не им се вярваше, на някои негови приятели им отне 2-3 години да осъзнаят, че ние всъщност сме женени.
Есента на 2012 г., когато той замина за Румъния се оказа, че сезонът и графикът му там реално няма позволят да си идва в България. След няколко пътувания дотам и обратно взехме решение да се преместя при него в Сибиу. Това беше съдбоносен период за нас двамата. Начинът, по който създадохме естествена симбиоза и уют в дома ни там бяха показателни, че всъщност ние се чувстваме един за друг. Предложението за брак беше изключително смешно и е история, която винаги е повод за много смях като се съберем с приятели.
- При професионалните спортисти новото начало е нещо съвсем обичайно. Как се свиква с това?
- Не мога да скрия, че преходът от самостоятелна жена, отдадена на кариерата си към домакиня, отне известно време и вероятно професията ми помогна много да се адаптирам към на пръв поглед безгрижния, "бляскав", безоблачен и комфортен живот на ... баскетболна съпруга. В чужбина си имат цял термин - WAGs - wife and girlfriend of a high profile sportsperson. Мнозина си мислят, че животът на професионалните баскетболисти и техните семейства е низ от купони, добри заплати и забавления. Това, от което елитните баскетболисти се лишават в името на добра и продължителна спортна кариера е психологически непосилно за доста хора.
Живели сме на прекрасни места и в не толкова, били сме най-щастливи, когато живяхме в най-неугледното място. Възхищавам се на Сашо как има устойчива психика. Днес подписва договор с определен отбор, който иска след 2 до 5 дни той да е там и да тренира пълноценно от първия ден с тях и той отива и започва на 100% от капацитета си. Вероятно това го прави Сашо Груев!
В началото ми отне време да разбера начинът, по който функционира един професионален баскетболист. Нямах ни най-малка представа за интензитета на тренировките, умората, възстановяването след това, дисциплината, психиката да устоиш на напрежението и изискванията на отбора към самия играч, волята да се лишиш от дълго чакани събития и на пръв поглед човешки изкушения и най-вече социалната изолация. Имало е моменти, особено когато е бил в режим на предсезонна подготовка, когато е бил толкова изтощен, че вечер погледът му е бил буквално празен. Вкъщи е било тихо, а понякога след силно напрежение пък сме се забавлявали до краен предел и това е давало голям позитивен заряд впоследствие. Но той винаги знаеше кога е правилния момент и къде е границата. Мачовете обикновено са в събота вечер, през седмицата има поне още един мач за някой чуждестранен шампионат. Този спорт не позволява дълги почивки, празници, свободно време, уикенди, тренировките вечер приключват между 8 и 9 часа. Остава време за бърза вечеря и идва нощта. Лятото, когато се подготвя индивидуално е съвсем зает и често отсъства през по-голямата част от деня. През годините не успяхме да бъдем с близките си в много скъпи моменти за тях, а и за нас, поради календара и нужната дисциплина. Лишихме се от много пътувания в чужбина, просто защото не остана време между тренировките за тях. За нас с времето стана важно да сме здрави, заедно на едно място и дадохме всичко от себе си да го постигнем. А всичко, което забавихме във времето в името на неговата професия си заслужаваше до последния миг.
- От какво е готов да се откаже човек в името на такава връзка?
- Готов да се откаже? Ако си задаваш по този начин въпроса, вероятно не си готов и нещо сериозно те дърпа назад. Както споменах, когато връзката ни започна аз заемах дълго чакана и постигната с много труд позиция. Бях мениджър на представителството в България на голяма чуждестранна застрахователна компания. Постоянно пътувах между София и Виена и перспективата ми беше голяма. Имах възможност да бъда самостоятелна и независима във всяко едно отношение. И в един момент... Сашо Груев! Тази любов ме удари като парен чук! Решението да сложа на заден план кариерата си и да замина в Сибиу беше много естествено. Не знаех къде отивам, какво ще стане и как ще се получи онзи сблъсък между мъжът зодия Лъв и жената зодия Стрелец, и двамата познати на приятелите си с това, че сме твърди характери, независими, неукротими и лидери. Всъщност, Сашо се постара по съвсем тих начин, без думи, но с жестове, да се чувствам добре, спокойна и независима. Сашо е много интровертен и скромен човек. Със сигурност изпитва голямо неудобство и сега, когато пиша тези редове за него. Той не обича да е на фокус, да бъде хвален или да бъде изтъкван. Всичко с него става с лекота. Не ми се наложи да се откажа от нищо в името на нашата връзка. Напротив ние създадохме двамата от нищо нещо.
- Най-хубавият ви момент заедно…
- Вероятно повечето хора ще кажат, че това е било раждането на дъщеря ни. Да, това беше трансформацията и материализирането на нашата любов! Но всъщност може би сватбата ни беше най-хубавият момент заедно за мен. Организирахме всичко от Румъния с лекота и единодушие до последния детайл. А самата сватба беше магия за нас двамата. Лишена от напрежение, бързане, изпълнена с много смях, приятели, танци, топлина и беше буквално три дни. Първият ден подписахме в съвета, празнувахме с приятели и роднини като за последно и накрая, на третия ден в църквата, преди ресторанта бяхме толкова изтощени от забавление, че аз се обърнах и попитах - Може ли да си тръгвам, защото реално вече сме женени от два дни. Забавлението после беше още по-диво. Ние се оженихме лудо влюбени един в друг, незаменимо.
- А най-трудният…
- Ние преминаваме през трудностите заедно и като таран! Те са на всяка крачка около нас. Но може би най-трудният момент за двама ни беше когато замина за Косово през 2018 г. Баба му го изчака да тръгне и си отиде буквално един час след това. Тя беше невероятна жена! Той не можа да се прибере, за да я изпрати и впоследствие ние с Ивана не можахме да заминем при него около три месеца, защото клубът се оказа меко казано некоректен и така и не осигури място, където да живеем, което доведе и до разтрогване на договора му. Операциите му са били другите големи изпитания на духа за нас двамата.
- Сашо е играл и чужбина. Какво всъщност в България не знаем за начина, по който извън страната възприемат българите, на базата на това, което Вие имате като опит?
- Сашо често се е шегувал, че най-големият му проблем е, че има български паспорт. Но това е друга тема на разговор. В чужбина има държави, в които той е по-уважаван, отколкото тук в България. Отборите в чужбина, в които той е играл винаги са знаели много добре кой е и са го посрещали с огромно уважение. Имал е добри условия да тренира и да живее. Към мен винаги са се отнасяли също с огромно уважение и са се старали нищо да не ми липсва. В чужбина винаги сме били в близки отношения с треньорите му и съотборниците му и освен на терена, сме прекарвали време заедно в интересни разговори и смях. До ден днешен Миша Перишич ме поздравява за всеки празник. Той беше голям чешит. По време на мач имаш чувството, че те убива с поглед и крясъци, а след това може да те прегърне топло и да пиеш по едно питие с него. Това е професионализъм! Със сигурност процесът е двустранен и взаимен. Никога не сме усещали сегрегация или особено отношение, защото сме българи, напротив винаги се е усещало уважението към Сашо, защото неговата репутация го е изпреварвала.
- Как появата на дъщеря Ви Ивана промени живота ви от призмата на спортно семейство?
- На първо място ни направи пълноценни хора и семейството ни стана завършено. Накара ни да планираме дългосрочно. Заради нея започнахме да се задържаме повече от един сезон на едно място последните години.
- Как се справяте двете, когато той отсъства?
- За щастие Ивана е изключително зряло, съобразително и самостоятелно дете. Това не се дължи на нас, тя просто си е такава. Естествено, всеки път когато Сашо пътува, тя не спира да пита за него и имаме тайната уговорка, че когато тати го няма, спим двете заедно в едно легло и се гушкаме. Тежко е, когато него го няма и тя е болна, но се радвам, че се е случвало веднъж или два пъти. Имаме и доста хумористични моменти. Тук, в Пловдив живеем на първия етаж и една нощ както спим двете сами, Ивана се изправи и каза: "Мамо има един чичко на прозореца!". Мисля, че тогава сърцето ми спря за части от секундата и предполагам знаете, че останалата част от нощта не мигнах.
- Как приемаш решението му да прекрати кариерата си? Предполагам сте говорили за това доста време.
- Не мога да отрека, че го приемам много емоционално! Решението дойде естествено и непринудено. Когато той го оповести публично и стана реалност, плаках много. Той плака след последния си мач срещу Мартин Маринов, един от най-близките му приятели. След края на мача Марто му е казал нещо, което си остава тяхна другарска тайна и Сашо плака неудържимо. По-късно каза, че сякаш е усещал, че това е последният му мач. Това са 8 години от съвместния ни живот и 25 години от неговия живот. Когато се оженихме, аз си обещах да дам всичко от себе си и да подкрепям всяко негово професионално решение, за да може да извърви пътя си до край и един ден като остарее да може да се обърне и да знае, че е взел всичко от този спорт. Имали сме и трудни моменти при местене, изолация, липсвали са ни приятелите. Аз не съм виждала най- близката си приятелка от 7 месеца, но издържахме до самия край! За мен той винаги е бил Сашо Груев, един от най-добрите ни български баскетболисти.
Възхищавала съм се на характера му, на чистото му сърце, на доблестта му. Имало е моменти в кариерата му когато, ако аз съм била на негово място, щеше да хвърчи огън и жупел, а той е реагирал уравновесено и изключително разумно и човешки. Възхищавала съм се на безпристрастното му мнение и когато някой е искал професионален съвет от него, той в нито един момент не е пресмятал как да наклони везните в една или друга посока. Завиждам му на това качество! Мисля, че избра правилния момент. От 6 години насам той не спира да инвестира в себе си, развитието си и образованието си. Оттегля се достойно, в добра форма и в момент, в който бе излъчен от българската баскетболна федерация да представлява България на курса по спортен мениджмънт TIME OUT 2.0, воден от ФИБА. Сигурна съм, че целия труд, който той положи да се развие успоредно, докато беше професионален спортист, ще му даде възможност безпроблемно да се оттегли и да намери новото си призвание.
- Доста играчи споделиха в социалните мрежи много мили спомени, свързани с него. Какво е да си част от тази баскетболна общност?
- Ох, какви истории имаме само! Имам щастието да се чувствам една от тях и последната декада от живота си съм споделила с много от съотборниците му буквално и добро, и зло. Почти всички големи имена са били в даден момент в един отбор с него. Така се е получавало, че понякога съм била единствената съпруга на играч и дори жена в обкръжението им за целия сезон и сме имали безкрайни лични разговори. Когато сме били всички заедно и далече от близките и роднините си, ние сме ставали едно голямо и задружно семейство. А понеже съм мъжко момиче, и в забавленията сме имали много диви и смешни истории. Радвам се на уважение от всеки президент на клуб, в който е играл, треньор и съотборник. Вярвам, че съм отговорила със същото уважение към тях. Често младите играчи са ни чувствали близки и са търсили мен или Сашо за съвет или когато са имали нужда просто да споделят нещо извън спорта. С Мартин Маринов като негов най-добър приятел сме се смели много и сме семейни приятели. В Румъния създадох силно приятелство с американец, негов съотборник. Когато Сашо стана шампион с Лукойл с Бруно Шундов и Веско Веселинов бяхме клубът 30+. Живеехме в една сграда, вечеряхме заедно, гледахме филми заедно, смяхме се заедно, плакахме заедно. Веско Веселинов ми е много скъп приятел.
В Плевен всички живяхме заедно в един хотел и бяхме луда къща. Там пред очите ми възмъжаха Адриян Секулов, Герасим Николов и Велислав Гълъбов. В момента и тримата са любимци на дъщеря ни. Животът ни в Плевен остави незабравими и безумно комични истории. Докато бях бременна в Плевен, момчетата дружно се грижеха за мен да съм добре и да ми е комфортно. Впоследствие дъщеря ни е отгледана в ръцете на всеки от съотборниците му. Изживявала съм всяка раздяла с отбора и момчетата след всеки сезон. Дори сега, докато пиша тези редове и си спомням ми се насълзяват очите. Ивана тук се радва на весели моменти с Тина Димитрова и дъщеря й Катето. Много топлина съм получила от всички, с които сме пресекли пътищата си. В този спорт има много мъжкарство, много дисциплина, йерархия и уважение. Все качества, които за мен са достойни.
- Във времена на пандемия, семейството е най-важното нещо. Каква е вашата рецепта за щастие?
- Рецепта за щастие няма! Животът е толкова цветен и шарен, че всеки ден е ново предизвикателство, което ти дава възможност да работиш над себе си, да се развиваш чисто човешки и да бъдеш прогресивен. В кръга на шегата рецептата за щастие в този момент са многото играчки на дъщеря ни и люлката, която и монтирахме на терасата. За нас най-важно сега е, че сме здрави и сме заедно! Когато Сашо поиска ръката ми от дядо ми, той ни каза, че семейното щастие се гради ежедневно. Такъв пример ни дадоха двамата с баба ми чрез съвместния си живот 70 години. А сега ние, като родители осъзнаваме колко е важен личния пример и основата, която ще дадем на детето си. Мисля, че на този етап се справяме добре и сме намерили баланс във всяко едно отношение, но зад това стои много личен и общ труд.
17.04.2020 г. | Блогъри
 )
Коментари