Във Варна не могат и да си мечтаят за по-силно представяне през последните години. Черно море не спира да впечатлява специалисти, медии и фенове вече няколко месеца, а преди две седмици бе на крачка и от спечелване на Купата на България.

Във всеки един от успехите на моряците от началото на настоящата кампания обаче своя отпечатък оставя Симеон Илиев. 203-сантиметровото крило е сред най-верните воини на треньора Денислав Коцев и чинно изпълнява всяка негова заръка. Роденият в Русе баскетболист е сред най-големите таланти на българския баскетбол, изваян в прословутата варненска школа.

BBALL.BG се свърза със Симеон Илиев, за да ни разкаже малко повече за себе си, баскетбола и какво го свързва с друг колективен спорт – волейбола.

- Ако трябва да се опишеш с три думикои биха били те?

- Бих казал, че съм доста емоционален, на моменти колеблив,  все пак съм зодия Везни, и амбициозен. Може би и лесно доверчив.

- Коя е най-интересната случка от детството ти?

- Има много случки от детството ми, които винаги ще помня. Сега се сещам за една от тях. Когато бях малък майка ми беше треньорка по волейбол и ме водеше постоянно с нея в залата. Спомням си, че след всяка тренировка когато отбора излезеше от терена, аз влизах на игрището и започвах да скачам и да се търкалям.

Веднъж ме взе с нея на официален мач, при което аз само чаках да се освободи игрището и да вляза да щурея. При първото техническо прекъсване двата отбора излязоха от паркета и в този момент аз нахлух на терена. Започнах да си “правя програмата”. Цялата зала избухна в смях, включително и двата отбора. Майка ми дойде, хвана ме за ръката и ме изведе от игрището. Толкова й беше смешно, че даже не успя да ми се скара. (смее се)

- Какво те накара да започнеш с баскетбола?

- В баскетбола се влюбих още от дете. Веднъж случайно попаднах в съседната зала, където тренираха баскетболистите. Когато ги видях да играят, онемях. След тренировката им се опитах да хвърля една топка към ринга, но не можах даже да стигна до коша. Казах си, че като порасна достатъчно, ще тренирам. След няколко години и това се случи.

- В семейството ти има ли други спортисти?

- Да, има. Майка ми е била професионална волейболистка. Брат също се занимава с волейбол.

- Кой е първият ти отбор и първият ти треньор?

- Първият ми отбор е Дунав, а първият ми треньор бе Руслан Русев.

- От речния бряг на Дунав се премести на крайбрежието на Варна. Защо избра Черно море?

- Направих този избор, защото знаех за школата на Черно море. Не бих казал същото за Дунав. Положение там не е много добро. Няма средства. Няма условия. Не знам какво се случва в момента, но когато играех там, не беше място, на което можеш да напреднеш много. Човекът, които ме даде шанс във Варна е Галин Стоянов-Патрик. Изключителен човек и треньор. Ако не беше той, сигурно нямаше да играя баскетбол професионално. Треньорите като него са голяма рядкост в България. Винаги ще съм му благодарен за нещата, които е направил за мен.

- Всички сме чували много за известната варненска школаКое е най-ценнотокоето си научил там?

- Във Варна се научих на всичко. Успях да стана самостоятелен и се изградих като характер. Има много неща, но най-ценни са хората, които се работили с мен. Уважавам всички треньори, с които съм бил в залата. Най-много дължа на Галин Стоянов-Патрик, Емил Бонев, Петко Делев и Любомир Минчев. Това са хората, които са ме научили на всичко, което мога. Чувствам се голям късметлия. Естесвено, че няма как да не спомена и Симеон Варчев. Благодаря и на всички момчета, с които съм тренирал през годините. Успях да напредна благодарение на тях и да създам приятелства, които ще ми останат за цял живот

- Кой момент от кариерата си никога няма да забравиш?

- Има доста моменти, които ще помня. Няма да забравя финала на републиканското първенство във Варна срещу Рилски спортист. Бяхме фаворити, но загубихме с 2 точки. Това ми бе първият финал и исках да стана шампион като юноша. Разочарованието бе голямо. Може би затова казват, че преди да се научиш да печелиш, трябва да се научиш да губиш. Този момент със сигурност няма да го забравя.

- Закратко бе част и от гръцкия КавалаКак те приемаха в тима и защо според тебнещата не се получиха?

- В Кавала ме приеха много добре, поне в началото. В предсезонната подготовка се представих на ниво, a треньорът Крис Хоугас бе доволен от мен. Загубихме нещастно първите четири мача от редовния сезон и тогава решиха да го сменят. Тогава в Кавала дойде Димитрис Галанис (б.а. гръцкият специалист водеше и шампиона на България Лукойл Академик през последните няколко месеца, но бе сменен). Започнаха да се провят промени с играчите и с него нещата не се получиха. Той се задържа само три седмици.

След Галанис, Ангелос Корониос застана начело на отбора. Той обаче явно не хареса. Аз все едно не съществувах за него. Не ме пускаше по време на мачовете. Имало е случаи, в които участвах само на загрявката. През останалото време стоях отстрани и гледах. Беше ми тежко наистина. Опитах се да говоря с него и да разбера какво съм направил. Отговорът му бе “Добро момче си, но не влизаш в ротацията ми. Продължавай да тренираш.”.

Това ме пречупи. Искаше ми се да реагирам, но успях да се овладея. Продължих да тренирам, но нямаше смисъл. Започна да ме вади от състава за мачовете, без дори да ми казва. Разбирах за това преди определен двубой от съотборниците ми или от някой от треньорския щаб. Когато се захвана с нещо, не се отказвам. Осъзнах обаче, че дори не ми се дава шанс да се боря.

Не съжалявам за престоя си в Гърция. Направи ме по-силен. Научих се, че ако искаш да успееш в чужбина, трябва да си много по-добър от останалите. Ако на твоя пост има някой грък, с който сте на едно ниво, винаги ще предпочетат той да играе. В България не е точно така. Понякога се дава шанс на чужденците за сметка на българите. Това ме дразни.

- Лесно ли взе решението да се върнеш в Черно море?

- Не, беше лесно да взема такова решение. Не обичам да се отказвам от нещо, с което съм се захванал.

- Ти бе част от тима на варненцикойто мина под шлифовката на треньор като Любо Минчев. Кой е най-ценния уроккойто си научил от него?

- Любо Минчев е невероятен треньор. Научи ме на много неща, както на терена, чисто баскетболно, така и извън него. Имам изключителен респект към него. Той е страхотен работохолик и треньор. Не бях виждал човек, толкова отдаден на играта. За мен лично си остава един от най-добрите български специалисти. Пожелавам му успех като наставник.

- През настоящия сезон Черно море се представя много стабилно в първенството. На кое място виждаш отбора в края на май?

- Наистина отборът тази година върви добре. Отдавна не сме имали толкова победи на този етап на първенството. Това обаче нищо не означава. Трябва да продължаваме да даваме максимума от себе си. Ясно е, че не винаги ще се получава. В края на май искам да сме колкото се може по-напред. Играта ни ще покаже на коя позиция заслужаваме да бъдем.

- Как успява треньорът Денислав Коцев да Ви мотивира преди мач?

- Денислав Коцев е добър треньор и човек. За първи път води мъжки отбор. Дава спокойствие на всички играчи и допринася много за атмосферата в отбора. Когато си професионалист, не е нужно някой да те амбицира преди мач. Трябва да си мотивиран само от факта, че ще излезеш на терена.

- Често отдавате победите на колективна отборна игра. Какве тайната?

- Няма тайна, просто играем като eдно цяло и това дава резултат. Няма егоисти в тима. Всички баскетболисти имат добро баскетболно IQ. Лесно е да се работи с такива хора.

- След като сте толкова сплотени на теренатака ли е и извън залата. Разкажи ни някоя забавна случка...

- Разбираме се и извън терена. За конкретна забавна история не се сещам. Например, когато някой има рожден ден, се събираме и излизаме заедно. В други години това не се е случвало. Шегуваме се един с друг. Няма сърдити, няма обидени, всички имат чувство за хумор. Приятно ни е да се събираме.

- Как разтоварваш извън терена?

- Извън терена обичам да прекарвам повече време с приятелите си, да се разхождам, да гледам филми, и ако мога да се прибирам до Русе, за да видя родителите си. Въпреки, че напоследък не ми остава много време за това. (смее се)

- Има ли спортисткойто те вдъхновява?

- От българите определено това е Филип Виденов. Много се възхищавам на играта и професионализма му. От чуждестранните играчи съм фен на Коби Брайънт. Интересно ми е как най-добрите състезатели отвъд Океана са стигнали до това ниво и как продължават да доминират, как живеят, с какво се хранят и как се подготвят за сезона.

- Емоционално свързан и с волейбола. Какво те свързва с този спорт

- С волейбола ме свързват много неща. Освен, че майка ми е била волейболистка и впоследствие треньор, брат ми също е волейболист. Приятелката ми Лора също се занимава с волейбол. Тя играе в чужбина и рядко успяваме да се видим. Това доста тежи, когато обичаш някой, но няма как трябва да стиснеш зъби. Така, че съм доста свързан с волейбола. (смее се)

- Коя е най-голямата ти мечта?

- Мечтая да изградя добра кариера и да извлека максимума от възможностите си. 

снимки: Личен архив и arenavarna.com