Quantcast
Друкер взима €15 000 за два месеца работа
Зак Лавайн преодоля Арън Гордън в исторически сблъсък при забивачите (видео)
Клей Томпсън над всички в надпреварата по тройки (видео)
Карл-Антъни Таунс спечели конкурса по умения в Торонто (видео)
Павел Маринов и Динамо удариха Газ Метан в Румъния
Добър Николов, но Остров губи в Полша

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Оклахома Сити Ню Орлиънс 121 95
  • Локомотив Кубан Дарушафака 82 58
  • ЦСКА Москва Олимпиакос 92 85
  • Милуоки Вашингтон 99 92
  • Морнар Берое 76 80
  • Кливланд ЛА Лейкърс 120 111
  • Чикаго Атланта 90 113
  • Цървена Звезда Цедевита 94 74
  • Портланд Хюстън 116 103
  • Лаборал Куча Брозе Баскетс 90 64
  • Фенербахче Уникаха 80 59
  • Финикс Голдън Стейт 104 112
  • Химки Реал Мадрид 82 93
  • Минесота Торонто 117 112
  • Бруклин Мемфис 90 109
  • Ню Орлиънс Юта 100 96

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Първите неща” със Стилиян Иванов

Ямбол е под пара напоследък, а успехът в НБЛ Виваком срещу Спартак Плевен го доказва. BBALL.BG продължава традицията да Ви среща с интересните лица в родния баскетбол в рубриката “Първите неща”. Този път избрахме да си побъбрим с едно от новите имена в ростера на ямболии - Стилиян Иванов. Той е част от бодрата смяна в клуба. Баскетболът го увлича в училище (б.а когато е на 10-11 години), а малко след това попада и в отбора по баскетбол. Следва посещение на мач на Ямбол от първенството, което окончателно го убеждава по кой път да поеме. Дотук толкова, ред е на гарда на ямболии! “BBALL Първите неща” със Стилиян Иванов: 1. Първият спомен от детството… - Бях на басейн. Не знам защо реших да скоча на дълбоко. За малко да се удавя. 2. Първата дума… - Мисля, че беше “Мама”. 3. Първата пакост… - Когато бях на 4 години, бяхме на море и се изгубих. След час търсене се оказа, че съм бил при водните колела. 4. Първата оценка в училище… - Шестица по Български език. 5. Първата любима песен… - 2Pac – “Changes”. 6. Първият кош… - Не си спомням. 7. Първият чифт кецове… - “And1”. 8. Първият идол… - Дуейн Уейд. 9. Първият любим отбор… - Ямбол. 10. Първият покорен връх… - Шансът за участие на турнира в Турция с националния отбор за кадети до 16 г. през 2014 г. И още за Стилиян Иванов: Роден е на 28 юни 1998 г. в Ямбол. Висок е 192 см. Отдава се на играта в школата на Тигър под зоркия поглед на треньора Здравко Янчев (б.а. изградил баскетболисти като Павлин Иванов и Павел Маринов). С упорити тренировки и много желание си проправя път до мъжкия отбор на Ямбол, където се учи на тънкостите от опитния Станислав Говедаров. Стилиян помага и на младежкия тим на ямболии. Придържа се към максимата “Направи само ходове, които чувстваш със сърцето си и живей по смисъла - Небето ми е граница!”.  През настоящия сезон гардът записва средно по 2.1 точки и 1.5 борби в 14 мача на Ямбол. 

05.02.2016 г. | Рубрики

“BBALL Началото” с Александър Милов

Рилски спортист разчита на опита на играчи като Йордан Бозов, Златин Георгиев и Тони Гуджино, но не забравя и за следващите след тях. BBALL.BG продължава да Ви разкрива пътя към настоящето на героите в българския баскетбол. Този път в рубриката си “Началото” Ви срещаме с една от големите надежди на самоковци – Александър Милов. Казват, че желанието е първата крачка към успеха. Това напълно важи за самия него. Баскетболът е част от живота му още от 1-ви клас, но истинско удоволствие от играта изпитва на 15 години. “Въпреки че тренирам, откакто ходя на училище, истински се запалих по играта в 8-ми клас. Тогава за първи пък ми гласуваха доверие в Овергаз. Впоследствие ме повикаха и в националния отбор за кадети до 16 г.”, спомня си 198-сантиметровият гард на Рилски спортист. Капитанът на младежкия ни национален отбор е запален по футбола още от малък и е голям фен на Славия. Неслучайно започва развитието си в школата на столичния клуб под зоркия поглед на Виктория Маринова. “Първата ми тренировка беше преди доста време (б.а. 13 години). Спомням си, че треньорката ни караше да дриблираме на място по време на цялото занимание”, разказва 20-годишният софиянец. Александър не пести усилия по време на тренировките, за да се превърне в един от най-обещаващите играчи в мъжкия ни елит. Негова запазена марка е точният му мерник от далечно разстояние, следвайки максимата “Бий, за да те уважават”, предадена му от първия му треньор. Двамата работят рамо до рамо в продължение на осем години (б.а. от 2003 до 2011 г.). В този период младежкият ни национал достига до златото на републиканското първенство при 12-годишните в София през 2008 г., както и до приза за реализатор №1 на републиканския шампионат за кадети до 16 г. във Варна през 2011 г.   “Винаги ще си спомням, че тя научи 12 момчета да се забавляват на терена”, споделя Александър Милов. След това идват медали и награди с юношите и младежите на Овергаз, като през 2013 и 2014 г. гардът е избран за топстрелец на две републикански първенства. През последните две години половина пък е част от Рилски спортист, с чийто тим трупа ценен опит както по българските, така и по европейските терени. През настоящия сезон Александър Милов записва средно по 10.9 точки и 3.8 борби в общо 26 мача на самоковци. 

03.02.2016 г. | Рубрики

Блогъри

Осем причини за нова титла на Голдън Стейт (видео)

Половината от редовния сезон в НБА донесе интересен въпрос. Възможно ли е шампионът Голдън Стейт Уориърс да направи немислимото? Да подобри постижението на Чикаго Булс от сезон 1995/96. Тогава Чикаго на Майкъл Джордан завърши редовния сезон със 72 победи и 10 загуби. И докато отвъд океана се чудят, дали сегашните „воини” са като „биковете” от средата на 90-те, нека погледнем причините да вярваме, че дори да не подобри този рекорд, Голдън Стейт ще спечели нова титла през юни. 1. Най-добрият баскетболист в света в момента носи екип на Уориърс с №30 За мнозина все още Леброн Джеймс е №1 в света. Невъзможно е да оспориш величието на Джеймс, но в последните месеци Стеф Къри прави играта да изглежда прекалено лесна. Водещ реализатор в лигата, кара най-силния си сезон като игра в защита, а лидерските му качества са изключителни. Никога не съм обичал сравненията между играчи. В повечето случаи те се правят единствено с цел хората да изпадат в непрекъснати спорове и да генерират реакции, кликове, коментари и импресии. И все пак единственият компонент в индивидуалната статистика на двамата, в който Леброн има предимства са борбите – 7.2 срещу 5.3. Асистенции, процент стрелба от игра, процент срелба за три точки, процент стрелба от наказателната линия – всичко е в полза за гарда на шампионите. Стеф Къри освен това води всички в лигата със средно по 30.3 точки средно на мач, докато Леброн е пети с 25.0. И всичко това се случва в по-малко минути средно на мач за Къри. Извън сравнението с лидера на Кавс, силата на възпитаника на Davidson College личи и от още един факт: Къри и Уориърс доминират толкова осезаемо този сезон, че гардът изобщо не се налагаше да играе в последната четвърт на цели 14 мача (от общо 43, в които кракът му е стъпвал на паркета). А сега си представете какви биха били показателите му, ако бе играл докрая и в тези срещи... 2. Системата Баскетболът на Уориърс понякога изглежда просто съвършен. Отборът знае толкова добре какво иска на игрището, че съперникът често се обезкуражава. Търси се бързо темпо. Топката се движи постоянно. Неслучайно шампионите имат близо 30 асистенции средно на мач (29.0). Така наречените „мисмачове”*! Те се превърнаха в истински кошмар за съперниците на Голдън Стейт. Дреймонд Грийн може да играе на три позиции, а съвкупността от качества, които той притежава, го правят „мисмач” почти винаги. Същото важи за резервния гард Шон Ливингстън, който е висок 201 см и често играе с гръб близо до коша (post up) срещу по-ниските си съперници. Когато е необходимо, Уориърс играят с ниска петица. Тогава Грийн застава на позицията център, а заедно с Игуадала, Барнс и Томпсън, могат спокойно да си препредават хората и Голдън стейт играе с пълни смени в защита. Преходът в нападение става кошмарно бърз, както и темпото, а това е само едно от „неудобствата” на Уориърс за техните съперници. *Missmatch – ситуация в баскетбола, когато при смяна на хората се получава  противоборство между хора с отчетлива разлкика във физиката или индивидуалните си качества. 3. Защитата Отборът има разнообразни опции в нападение, но успя и чувствително да подобри играта си в защита. Един от основните кандидати за „Защитник на годината” в Лигата е Дреймонд Грийн. „Шестият човек” и MVP на финалите Андре Игуадала винаги е бил един от най-добрите защитници в асоциацията (спомнете си процентите на ЛеБрон срещу Игуадала от финалите през юни) и може да се грижи за съперници минимум на три позиции. Атлетичен и със сходни възможности е и Харисън Барнс. Клей Томпсън подобрява представянето си в защита със всеки изминал сезон, а същата тенденция, дори по-отчетливо, се вижда у Стеф Къри. Добавяме и един повече от солиден „защитен” център в лицето на Андрю Богът, който има за back-up суператлетичния нигериец Фестъс Езили. Така, докато всички цъкаме с език на невероятното нападение на Уориърс, за пореден път великата баскетболна игра потвърди, че успехите не идват без защита. 4. Дреймънд Грийн Емоционалният лидер на отбора. Най-добрият защитник в отбора. Най-добрият борец в отбора. Най-добрият подавач в отбора (има повече асистенции средно на мач от Къри). 35-и избор в драфта през 2012, в момента Грийн е един от 10-те най-добри играчи в НБА. Крилото е ходещ трипъл-дабъл. В момента вкарва по 14.6 точки на мач, хваща 9.5 борби и завършва с по 7.3 асистенции. Неговата игра на висок pick-n-roll от върха със Стеф Къри може спокойно да попадне в баскетболните учебници Ако реакцията на защитата се забави, той просто атакува. Ако съперникът се събере и насити полето бързо, Грийн светкавично намира отличните стрелци по ъглите, а често Грийн търси и алей-уп с центъра, който „дебне” на крайната линия. Баскетболният интелект, съчетан с енергията и характера на Дреймонд Грийн са една от причините Уориърс да правят най-добрия редовен сезон в своята история. 5. Фокусът Дълго търсех правилната дума. Спрях се на „фокус”. Голдън Стейт има уникалната способност като отбор да управлява сезона си. Отличният старт дойде до голяма степен от менталната подготовка на тима и фокусът му през лятото. Чуха се твърде много изказвания от специалисти и конкуренти за това, че Уориърс са станали шампиони заради контузиите в Кливланд, че не са фаворити за новия сезон. Това даде необходимата мотивация и поднови глада за победи. Такива идваха една след друга. Някои – лесни, други „на магия”, а дори най-големите анализатори бяха категорчни: това дори не е най-добрият баскетбол от Уориърс. И тогава дойде най-впечатляващото Това, което направи отбора в рамките на една седмица между 19-и и 26-и януари. Малко след четвъртата си загуба за сезона Голдън Стейт гостува на Кливланд за първи път този сезон. Шампионите бяха победили у дома навръх Коледа в равностоен мач, но сега всички очакваха велик сблъсък. И да сблъсък имаше – Кавалиърс се удариха с висока скорост право в стената. 132:98. Абсолютна доминация за шампионите и треньорско уволнение в конкурента дни по-късно. Последва още една победа с 30 точки разлика срещу друг от фаворитите на Изток – Чикаго Булс. Индиана също падна в неравна битка в третия мач в рамките на 5 дни. И тогава дойде най-доброто. 26.01. В Оукланд пристигна непобедения в 13 поредни мача Сан Антонио, на великия Грег Попович. Краен резултат - 120:90 за Голдън Стейт. Фокусът, за който стана дума всъщност е умението да извлечеш най-доброто от себе си в най-важния момент. Универсална рецепта за шампиони. 6. Треньорският екип Казват, че когато имаш добри играчи, е лесно да печелиш като треньор. Попитайте обаче Дейвид Блат лесно ли се работи със звезди? Или Дъг Колинс, или Майк Д’Антони, или Стан Ван Гънди... Списъкът е безкраен. Може би, всичко започна от Марк Джексън, който промени мисленето на Уориърс, направи ги печеливш отбор, а и по негово време беше направена ключовата за бъдещето на отбора сделка, която отпрати Монта Елис и доведе Андрю Богът. Търканията му с ръководството доведоха друг дебютант – Стив Кър. Отборът тъгуваше по предишния си наставник, но попадна на нов отличен треньор и най-вече психолог. Работата му говори достатъчно за себе си. При дългото отсъствие по здравословни причини този сезон, асистентът Люк Уолтън не изпусна отбора, а напротив – доказа, че има бъдеще като старши-треньор. Голдън Стейт просто показа, че в последните години има око за треньори. А шампион става само един добре трениран отбор. 7. Букмейкърите Ставките на всички големи играчи на пазара със спортни прогнози бяха категорични през лятото: най-веротният шампион за 2016 е Кливланд Кавалиърс. Букмейкърите познаха в само три от последните си 11 опита да отгатнат шампиона в НБА през лятото. Ако проверите сега, разбира се, вече са променили коефициентите, но е факт, че десетгодишната тенденция на несполуки може спокойно да бъде затвърдена в следващите месеци. Признавам, залозите не са силната ми страна. Решенията на букмейкърските къщи едва ли са сериозен аргумент за титла на Уориърс, но кой не обича, когато тези огромни машини за пари са на загуба! 8. Крепостта Оукланд Ще бъда честен. Ако не сте били в Оукланд – не сте изпуснали много. Голям пристанищен град на западното крайбрежие, в така наречената Bay Area. На мост разстояние от финансов, културен и туристически колос като Сан Франциско, Оукланд е просто дефиницията на „нищо особено” В челото на всички анти-класации за градове с голяма престъпност. Всъщност единствената причина да съжалявате, ако не сте били там е, че не сте били в Oracle Arena. Залата се пукаше по шевовете дори в сезони, в които Уориърс просто се бореха за участие в плейофите. Хората в Оукланд разбират от баскетбол. Те не са богати, а постиженията на отбора са повече от обикновено развлечение за тях. Залата е една от най-шумните в страната (не е „Пионир”, но впечатлява за американските стандарти). По-важното е, че Голдън Стейт вече има 39 последователни победи в нея и върви към рекорди. А когато дойдат плейофи и финали, домакинското предимство има огромна тежест. Факт е, че някой трябва да победи Уориърс в тяхната крепост, при това вероятно два пъти, за да ги отстрани. Заб.: Анализът е публикуван в gong.bg

28.01.2016 г. | Новини

Декември в НБА: история за шерифи и гърмящи тексаски змии

„Критиците си лаят, а Голдън Стейт си върви”, така бихме могли да „обнародваме” в баскетболния Държавен вестник израза „Кучетата си лаят, а керванът си върви”. При високо радиационната конкуренция в НБА, представянето на „воините” е като това на българския сноубордист Радослав Янков в Световната купа този сезон – изпепеляващо. Подопечните на Стив Кър, който поради проблеми с гърба, в последно време отсъства от скамейката и отборът е воден от един помощниците му Люк Уолтън, засега са безскрупулни диктатори в Лигата. Сезонът обаче е дълъг, твърде дълъг. Ако под светлините на прожекторите, калифорнийци се чувстват в свои води, а Дреймънд Грийн очевидно е роден, за да забавлява публиката, то техните най-големи съперници се намират на противоположния полюс на емоциите. Стоят умишлено на сянка и се спотайват като тексаска гърмяща змия. Винаги далеч от шума, със сведени до санитарен минимум медийни изяви, обсебени от маниакален работохолизъм и умело ръководени от баскетболния Буда Грег Попович. Да, това са момчетата в сребристо и черно – Сан Антонио. Наясно съм, че мога да бъда обвинен в престъпления срещу човечеството от Международния наказателен съд в Хага, ако не започна този обзор с победната серия на Голдън Стейт. Затова бързам да отдам заслуженото на настоящите шампиони отвъд океана като своя защитна пледоария. Считано от последните 4 срещи/победи от миналия редовен сезон и 24-те поредни в началото на този, „воините” избродираха общо 28 поредни успеха на тяхната шевица и гордо заеха второто място в тази класация. Тук водач във вечната ранглиста е друг клуб от щата Калифорния – Лос Анджелис Лейкърс с 33 повалени мишени без пропуск. По ирония на съдбата, и двете серии са прекъснати от един и същ тим - Милуоки. На 9-и януари 1972 г. „елените” пресушават „лилаво-златистите езера” със 120:104. Почти 44 години по-късно, на 13-и декември 2015 г. основите на легендарния мост „Златната порта“ („Голдън гейт“ – б.а.) са разклатени чак от далечен Уисконсин. Милуоки побеждава Стефан Къри и компания със 108:95. И за да приключим с темата Бъкс, този отбор също намира място в подреждането по поредни победи. През 1970/71, водени от Лю Алсиндор (по-известен като Карийм Абдул-Джабар след като приема исляма – б.а.), „зелено-белите” записват тежкотоварните 20 непрекъснати успеха, което им отрежда пето място в гореспомената класация. През същият сезон те печелят и единствената си титла. Един друг добре известен в НБА Къри, само че този път бащата – Дел, бе почетен за страхотната си кариера с екипа на Шарлът. Той получи символичен ключ за града в знак на благодарност за огромното баскетболно наследство, което е оставил зад гърба си - най-много изиграни срещи (701), най-много отбелязани точки (9839), както и успешни стрелби от тройката (929). Церемонията се състоя на 2-ри декември, на полувремето на мача между домакините от щата Северна Каролина и Голдън Стейт в „Тайм Уорнър Кейбъл Арена”. Естествено, Стеф Къри бе горд с баща си и застана редом до него и останалата част от семейството по време на награждаването. Емоционалният момент го мотивира повече от достатъчно и той „подари“ на татко си двубой, в който ужили „стършелите4 с 40 точки (8/11 от тройката). Едно скромно момче от Германия продължава да дълбае дълбоко в американската баскетболна катакомба. Дирк Новицки отбеляза своята 28 597-ма точка срещу Бруклин в нощта срещу Коледа (българско време – б.а.) при победата на неговия Далас като гост с продължение. По този начин 213-сантиметровото тежко крило задмина Шакил О`Нийл и зае шестото място в листата на вкарвачите в НБА. Петият Уилт Чембърлейн е с 31 419. При положение, че „маврите” имат още малко над 40 срещи до края на редовния сезон и при един по-силен следващ, снайперистът от Вюрцбург би задминал Чембърлейн, заемайки мястото му във великолепната петорка. Das ist der deutsche Maschinen! Продължаваме напред, с преглед на случващото се двете в конференции. По традиция, започваме с Изтока. Както и се очакваше, там Кливланд разпределя порциите за момента. „Кавалерите” направиха серия от 7 поредни победи, но най-радващото е завръщането след контузия на Кайри Ървинг. Разиграващият състезател, роден в Мелбърн, Австралия, се отчете с 12 точки срещу Филаделфия на 22-ри декември след шестмесечно отсъствие. Момчетата от Охайо се намират на второ място по допуснати точки със средно по 95.1 на мач, веднага след Сан Антонио (89.4) и малко преди Маями (95.2). Доброто представяне в защита се дължи на играта на Леброн Джеймс и Иман Шъмпърт по периметъра, както и на Тимофей Мозгов в подкошието. Основният дразнител на Кливланд и през тази година – Чикаго, се справя най-добре измежду всички отбори в подкошието. „Биковете” имат почти по 49 борби средно на двубой. При наличието на Пау Гасол, Никола Миротич, Тадж Гибсън и Жоаким Ноа, това сякаш изглежда почти задължително. Напоследък обаче зачестяват слуховете за раздяла с френския център. Избраният за „Защитник на годината” през 2014 г. се завърна от контузия, но постепенно мястото му в игровата схема на отбора избледнява. Синът на Яник Ноа е в последната година от договора си ($ 13,4 млн. за този сезон – б.а.) и по всяка вероятност ще си търси късмета другаде, а в замяна от Ветровития град биха приветствали качествено попълнение на някоя от външните позиции.Като цяло Чикаго е сред най-силните отбори в НБА, но голямата им слабост е непостоянството. Редуването на страхотни с трагични изяви е предпоставка за немалко тревоги сред почитателите им. Сред отборите на Изток, които оставят благоуханно впечатление е Индиана. Някак в миманса „пешеходците” имат само 2 загуби повече от втория Торонто и само чудо би ги извадило от плейофите напролет. С 24.2 точки и 7.6 борби Пол Джордж е вождът на този отбор. Привържениците се надяват, че събуждането от зимен сън на Монта Елис скоро ще се случи. Авторът на 19 точки средно на двубой през миналата кампания с екипа на Далас, падна на 13.2 през тази за Индиана. От друга страна, без да блестят страхотна работа вършат вътрешните играчи Ян Маимни и Джордж Хил с общо близо 15 борби на среща. Добавянето на Си Джей Майлс (13.7 точки от пейката), прави пешеходният коктейл особено пивък и би могъл, ако не да задави, то поне да вгорчи живота на някои от устремилите се към върха на Източното подразделение пръстенотърсачи. Поне за мен, безспорното разочарование до момента през сезона се казва Вашингтон. След като не бяха далеч от това да се класират дори за финалите в конференцията през миналата година, „вълшебниците” приличат на случайно събрани баскетболисти от уличните игрища с 19 загуби в първите 35 битки. Техните лидери Джон Уол и Брадли Бийл имат по почти 40 точки средно, а първият раздава по 9.6 асистенции и краде по 2.1 топки на мач. На пръв поглед това са повече от добри статистики, но нещо куца в състава на Ранди Уитмън и това май е отборната химия. Явно напускането на Пол Пиърс се е отразило на обстановката в съблекалнята. Ето ни на малко по-топло местенце, а именно в Западната конференция на НБА. Шерифите от миналия сезон - Голдън Стейт, засега разпределят обществените поръчки с постижение от 36-2. Най-накрая се завърна и основното леко крило Харисън Барнс, който в първите си двубои логично влиза от скамейката. „Четворката” Дреймънд Грийн прави страхотен сезон с 15.2 точки, 9.7 борби, 7.3 подавания, 1.4 чадъра и 1.3 откраднати топки и за момента е ранният предпочитан за наградата „Най-напредващ играч”. За разлика от повечето състезатели, които правят това в последния, Грийн още в първия сезон след удължаването на договора си показва, че напълно заслужава вложените в него средства – $14.3 млн. за този и общо $82 млн. за 5 години. Естествено, Стефан Къри е най-силният плам в огнището на този отбор със своите 29.5 точки при 44% успеваемост от тройката и 90% от наказателната линия, но това е повече от ясно, че до последният момент се чудих дали да го споменавам в статията. Отборно погледнато, нападението на „воините” е от друго измерение – 114.4 точки и убедително първо място. От друго страна, те допускат по 102.3 точки, което им отрежда едва 18 място при най-добрите защити. Все пак и те са хора и имат слабости. Наблюдавайки състава на Стив Кър/Люк Уолтън следните три въпроса изникват на преден план: Ще подобрят/изравнят ли върховото постижение на Чикаго 72/10 от сезон 1995/96?По какъв начин това ще им се отрази това психически?Колко готови ще са за сериозните битки в плейофите, в следствие на евентуалното им влизане в историята? Предизвикателите за височайшето място на Голдън Стейт не са един и двама, но най-далекобойни изглеждат пушките на Сан Антонио. Сякаш вечен, този отбор под ръководството на бакалавъра, магистъра, доктора, доцента, професора, академика Грег Попович прави своята тиха малка промяна в началството на игралното поле. Триото Дънкан-Паркър-Джинобили с много добре премерени, но сигурни маневри подава щафетата на наследниците си Ленърд-Грийн-Олдридж. Тук тънкият момент е, че това се случва без да пострадат шампионските амбиции на отбора. Нещо, което не можаха да постигнат нито Чикаго след ерата „Джордан”, нито Лос Анджелис след О`Нийл и Брайънт. Това се нарича да знаеш какво правиш, мислейки години в перспектива. Нещо, което е крайно нехарактерно за българските спортни ръководители. Подобно на Дреймънд Грийн, Кауай Ленърд не се бави дълго и започна да оправдава тлъстият си като собственика на хотел „Берлин” в София петгодишен договор на стойност $94 млн.. Настоящият „Защитник на годината” прави най-силният си редовен сезон, откакто е при професионалистите: 20.2 точки, 7.1 борби и 2 откраднати топки, стреляйки при нечовешките 49% от тройката (първо място в Лигата). Името му дори се споменава сред възможните носители на наградата за „Най-полезен играч”, но това едва ли вълнува 24-годишната вече суперзвезда. Встрани от това, отборните статистики на „шпорите” са меко казано вдъхновяващи: Най-добрата защита, допускаща едва по 89.4 точки средно на мач.Най-голямата точкова разлика отбелязани/допуснати - + 14.2 (бел. ред. – на Голдън Стейт е +12.1);Втората най-резултатна пейка с 40.6 точки;Вторият на-висок процент при стрелбата за три точки – 38%. Попович и щабът му не се свенят да въртят постоянно състава, давайки не малко време в центъра на сръбския гигант-новобранец Бобан Марянович (221 см), както и на атлетичното крило Джонатан Симънс. Пейката на тексасци е дълга като прегрешенията на политиците на Прехода - Емануел Джинобили, Патрик Милс, Дейвид Уест, Борис Диао, Мат Бонър, Кайл Андерсън, Расуал Бътлър. Минаваме на един от любимите ми отбори в Западната конференция – Оклахома. Дали най-накрая не се намериха правилните попълнения около Кевин Дюрант, Ръсел Уестбрук и Серж Ибака? По-скоро „да”, отколкото по-скоро „не”. Подвижният турски център Енес Кантер осигурява по 11.4 точки и 7.7 борби от скамейката. Най-важното в неговата игра е бързото му придвижване по игрището, което позволява на „гръмотевиците” да осъществяват свръхзвукови нападения, в които би могъл да участва и техният център, поне като втора вълна. Неговият новозеландски колега в подкошието Стивън Адамс е вторият стълб в защитата на състава след конгоанското чудо на природата Ибака. При роденият в Бразавил вътрешен играч се вижда отличната работа при стрелбата от средно и най-вече от далечно разстояние (40% от тройката при средно два опита на двубой). Това е един допълнителен коз в ръкава на новият наставник Били Донован. Оклахомци могат да се похвалят и с повече от прилична пейка, носеща им по 32 точки и 17 борби средно на мач. Според мен, в този си състав „гръмотевиците” са готови да атакуват титлата и да развалят настроението на „Буреносния” Шон Кемп, който миналата година организира купон в един клуб, по случай отпадането на отбора от плейофите. Мемфис, миналогодишният финалист в конференцията Хюстън, както и „ножиците” от Лос Анджелис изглеждат сякаш се опитват да намерят себе си и поне засега не могат да бъдат предизвикателство за Голдън Стейт, Сан Антонио и Оклахома. За да приключим с ведро настроение, поне за мен, доста неочаквано приятно се представя Далас. Напук на лошите прогнози преди началото на сезона „маврите” са повече от блестящи. С 22 победи от 38 срещи те са на 5-то място на Запад и играят много отборен баскетбол. Дерон Уилямс сякаш възроди кариерата си в Тексас. Той не само отново играе качествен баскетбол, но го прави с огромна наслада, което се съди от поведението му на площадката. Дано това му усещане продължи, колкото се може по-дълго, за да можем да му се радваме по-продължително. След напускането на Монта Елис, на позиция „две” в отбора бе привлечен Уесли Матюз от Портланд. В тази връзка искам да споделя една случка. След унизителното преподписване на ДиАндре Джордан с по-малкият Лос Анджелис, собственикът на клуба Марк Кюбан се обажда на Уес (с, когото имат само устна договорка) и го пита дали иска да все пак да играе за Далас, или предпочита да парафира другаде. Страхотният тройкаджия му отговаря, че е дал дума и че няма връщане, ще се бори на докрай за каузата на „маврите“. Кюбан отвръща, че търси точно такива играчи с характер и е се радва, че Матюз ще бъде част от отбора му. А, дупката в подкощието изглежда, ако не запълнена, то поне доста смалена. Изненадващо или не, грузинският център Заза Пачулия (идвал е и в България с националния отбор – б.а.) прави един от най-добрите си сезони в НБА. Бившият любимец на почитателите на Атланта, оставя огромните си 211-сантиметрови и 125-килограмови отпечатъци върху 10.7 точки и 10.8 борби (върхово постижение в кариерата му). Сякаш епизода с ДиАндре Джордан мотивира допълнително баскетболистите на Далас и те се хвърлят с двойно повече хъс и спортна злоба в тежките битки на дългия и изтощителен сезон. А, когато напрежението дойде в повече, бъдещият член на Залата на славата на Шактин`A Фуул Джавел Макгий винаги може да ги позабавлява с някое от неповторимите си изпълнения, като например да влезе на игрището с долнището на анцунга си за загрявка. *посочените статистически данни са взети от nba.com, basketball-reference.com, espn.go.com, hoopsstats.com, pacers.com, mavs.com.

23.01.2016 г. | Рубрики