Quantcast
И Брандън Хийт отпада от състава на "сините"
Ники Върбанов с шина на глезена
Тити напуска ВИП Брадър, за да води Левски срещу Цървена звезда
Павел Иванов е новият капитан на Левски
Христо Николов и Олимпия не успяха да спрат Крка Ново место за Суперкупата на Словения
Две от две за Хасково 2012 срещу Рилски спортист

Водещи заглавия

Най-четени

Интервюта

Рилски спортист отнесе гърци

Български финал на турнира в Самоков, Лукойл срещу домакините от 20,30 часа в събота

26.09.2014 г. | Новини

Мартин Механджиев: Няма невъзможни неща

Хората, които не гледат сериозно на каузата НАЛБ, ме мотивират

26.09.2014 г. | Интервюта

Йовица Арсич: Очаква ни още много работа

"Имахме и хубави, и ужасни моменти", призна треньорът на Лукойл Академик Йовица Арсич след победата над МЗТ Скопие с 81:64

26.09.2014 г. | Новини

Видео акценти

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Гост на BBALL | Георги Младенов

Тази седмица гост в рубриката ни е националният селекционер - Георги Младенов. Жоро ще отговори на 10 от вашите въпроси. В случай че имате "питане" към легендата на българския баскетбол, може да използвате контактната форма. Въпросите ще се приемат до 30-ти Септември.

Рубрики

Втори успех за Балкан в Бургас

Балкан постигна втора поредна победа на турнира за Купа Бургас след като разгроми Черноморец с 86:60. Вчера баскетболистите на Александър Тодоров се наложиха и над Сигал Прищина. В неделя за тях предстои нов, последен двубой от надпреварата край морето, от 17,00 часа "зелените" срещат македонския Кожув. Без контузения Милан Милованович, който ще отсъства три месеца поради счупена костица в стъпалото, Балкан нямаше проблем срещу Черноморец. Черногорското тежко крило Вукота Павич доминира в подкошието с 12 борби, а в нападение нямаше защитник на бургазлии, който да го спре - 18 точки. Тандемът бомбандировачи от далечно разстояние Иван Лилов и Мартин Маринов комбинира за общо 31 точки срещу "акулите". 16 дело на Лилов и 15 на Маринов, който направи поредно силно включване от пейката. За домакините Димитър Рошманов записа 16 точки, а синът на бившето крило на Славия и Нефтохимик Поли Паскова - Любен се отличи с 11 точки и 9 овладени под коша топки. СТАТИСТИКА ОТ БАЛКАН - ЧЕРНОМОРЕЦ

28.09.2014 г. | Новини

Пау Гасол напуска националния отбор

На 34 години Пау Гасол напуска националния отбор на Испания. Прави го с болка в душата от провалената мечта, че би могъл да се сбогува с червения екип като...световен шампион. Иберийците не влязоха дори в четворката, а загубата от Франция с 52:65 показа, че краят на звездното поколение на Пау, Наваро, Калдерон и Рейес е близо. „Обичам родината си. Обичам да играя за страната си. Всичко обаче си има край. Бих искал да кажа, че ще играя докато не навърша 50, но се съмнявам, че това е възможно. Ред е на младите да докажат на какво са способни“, каза 213-сантиметровото крило, безспорно най-добрият баскетболист на Испания на Мондиала до момента. „Много ни боли. Имахме големи очаквания. Всичко вървеше страхотно за нас. Провалихме се, защото изгубихме концентрация“, допълни по-големият от братя Гасол, който от есента ще радва публиката на Чикаго Булс в НБА.

11.09.2014 г. | СП_2014

Блогъри

BBALL.BG представя Кирил Райков - здрав дух в здраво тяло

Интересен факт на деня:„Знаете ли, че десният ви бял дроб приема повече кислород отколкото левия? И няма общо с това дали сте левичар или боравите с дясната ръка. Причината е, че трябва да имате свободно пространство от лявата страна за сърцето“. Да бъдеш здрав е едно от най-важните неща в живота. Всеки човек на земята се стреми към пълноценно здраве, независимо дали е спортист, банкер или студент. Усещането да знаеш че тялото ти функционира по най-добрия начин, вдъхва увереност, самочувствие и енергия, които те правят по-пълноценна личност във всяка една сфера. Здравейте, казвам се Кирил Райков и това е моят блог. В него ще обсъждаме теми, свързани с воденето на здравословен начин на живот. Кога, как и с какво да се храним. Какви процеси протичат в организма ни при приемането на различни хранителни вещества. Как да възстановяваме, да спим по-добре и да бъдем по-продуктивни. Как да движим тялото си и да използваме максималния капацитет от физическите качества. Как да бъдем по-добри баскетболисти и спортисти чрез различни методики на тренировка, техники на упражнения при вдигане на тежести или специфични спортни движения.  Всяка седмица ще срещате термини като: бързина, сила и издръжливост‚ протеини, въглехидрати и мазнини, инсулин, тестостерон и естроген, мъртва тяга, набирания и отскоци. Преди това обаче искам да ви разкажа как реших да започна да пиша, да играя професионално баскетбол в един от най-добрите отбори в Норвегия, да бъда старши-треньор на мъжки тим във втора дивизия в същото първенство, както и да работя в една от най-големите фитнес-вериги на Скандинавския полуостров като инструктор и диетолог. Роден съм преди 27 години в един от най-баскетболните градове на България – Ботевград. Град с традиции и история с емблемата Балкан. Бях 10-годишен, когато направих първите си стъпки под коша при треньорите Георги Велчев и Лъчезар Диков. В юношеските години, като основен играч редом до братята Иван и Любомир Лилови спечелихме много медали и отличия, бяхме един от най-добрите отбори в страната за възрастта си. На 16 вече бях в мъжкия състав на Балкан, с подписан първи професионален договор.През 2007/2008 под ръководството на Георги Младенов постигнахме огромен успех: отстранихме Левски на полуфинал и стигнахме до битката за титлата с Лукойл Академик. През 2008/2009 бяхме изхвърлени от НБЛ, заради неплатена такса за участие във федерацията, а в А група завършихме без загуба. Завръщането ни в Лигата през 2009/2010 бе ознаменувано с бронз, завоюван вече с Петър Клечков начело. Сезон 2010/2011 ме отведе за първи път далеч от родния му клуб. Станах част от Черноморец. През 2011/2012 се присъединих към немския Бон, а през 2012/2013 се завърнах в Бургас, където получих отговорната задача да бъда капитан на „акулите“. Следващото лято приех предложението на норвежкия Трьомсо Сторм (през 2013/2014 отпаднахме на полуфинал в местната лига и останахме четвърти). Две поредни лета (2011, 2012) имах удоволствието да бъда част от отбора на „Атлети в Действие“ в САЩ, където заедно с Николай Върбанов, Иван Тилев, Александър Груев, Юлиан Радионов, Станислав Ваклинов, Васил Кьосев, Боян Тенев, Асен Саралийски, Сергей Цветков, Милен Димитров и други момчета защитавахме честта на родния баскетбол. Обикаляйки Чикаго, Тенеси и Синсинати мерехме сили с елитни колежи от NCAA. Завършил съм НСА със специалност треньор по баскетбол (2010 г.). 3-кратен студентски шампион съм с екипа на спортната академия. През 2012 г. завърших два курса, получавайки сертификат за диетолог и фитнес инструктор. През годините в Балкан мой ментор бе Марин Яцински, от когото научих много за физическите натоварвания, начин на тренировки, методика и специфика за изграждане на баскетболни качества. Това е тема, която ме е вълнувала винаги. От малък винаги бях пръв на стадиона и във фитнеса. Последните три лета (2012, 2013, 2014) бях част от треньорския екип на баскетболния камп за подрастващи в Ню Джърси „Professional Sports Camps”, който се провежда под егидата на „Найки“. Там отговарях за физическата подготовка и контрол на децата. Здравословен съвет: Приемането на половин чаена лъжичка морска сол (по възможност хималайска), разбъркана в голяма чаша вода сутрин, е чудесен начин да повишим сутрешната си енергия. Когато се събудим, телата ни изпитват трудности със сваляне нивото на калия и покачване нивото на натрия в организма. За този процес отговаря адреналинът. Приемането на сол помага за балансирането на калия и натрия. Така пестим от адреналина, който е основен хормон в организма и можем да го използваме по-късно през деня. Морската сол е минерал, който поддържа минералния баланс в тялото. Как можем да проверим дали една сол е минерално балансирана? След приемането на готварска сол ставаме жадни, а в същото време може да консумираме хималайска сол, без да ожаднеем. Това е защото минералите в хималайската са балансирани и затова е препоръчително да използваме нея пред готварската. Упражнение на седмицата: Бързина на краката с отскоци над препятствие. Спортистът застава зад стълбичката за бързина. След като извърши различни видове упражнения, скача над препятствия, които са разположени по различен начин. Този комплекс развива бързина, координация, баланс и взривна сила, които са от огромно значение в баскетбола. Упражненията, които ще изброим могат да се изпълняват дори и без наличието на оборудване. Всичко, от което имате нужда, е права линия и представа на въображаеми препятствия след тази линия. След като спортистът завърши с препятствията, може да направи спринт от около 8-10 м. Упражненията със стълбичката и препятствията имитират постепенното нападение или защита, спринт, бърза атака или преход в защита. Техника на изпълнение: 1. Стълбичка за бързина – ръцете се движат свободно до тялото, свити в лакътната става. Движението идва от раменете, а не от лакътя. Всички движения са фокусирани към бързината на глезените, които трябва да се движат с максимална амплитуда. Средната част на тялото трябва да е стабилна, със стегнати коремни мускули. Гърдите са отворени напред, но не прекомерно изпъчени.2. Препятствия – краката са събрани, при отскачането трябва да се разгъне таза. Най-важното при всяко скачане е приземяването, то трябва да бъде плавно и меко, за да може да прегрупираме правилно частите на тялото и да заредим мускулите за следващия скок. Видове упражнения: 1. Стълбичка за бързина : a. Ситно бягане във всяко квадратче b. Странично ситно бягане c. Зигзагoобразно ситно бягане с изкарване на един крак извън стълбичкатаd. Високо повдигане на краката e. Странично високо повдигане f. Странично ножично g. Вътре и вън подскочно h. Скачане на един крак i. Скачане на един крак странично j. Спринтово преминаване през всяко квадратче 2. Препятствия a. Преминаване с двата крака напред b. Преминаване с двата крака странично c. Комбинирано преминаване напред и встрани d. Две препятствия напред едно назад e. Скачане с един крак напред f. Скачане с един крак странично g. Скачане с увеличаване разстоянието между всяко препятствие. Това беше моята въвеждаща статия. Следващият път ще обсъдим подробно някоя от основните ни теми. Пожелавам ви приятна седмица.За въпроси, консултации, хранителни режими и тренировъчни програми може да ме намерите на моята facebook страница или email: kiril.raykov@yahoo.com

26.09.2014 г. | Блогъри

За бялата боя и ангелите на един световен шампион

Апартамент №16 в тухлената сграда на 137-ма и Алекзандър Авеню в района Мичъл Хаузес на Бронкс. На север е стадионът на "Ню Йорк Янкис". В ясните нощи кулите-близнаци "надничат" през прозореца на тристайното жилище, в което расте Дредерик Ървинг, заедно с двамата си братя и трите си сестри. Заема дрехите на другите деца. Продуктите за вечеря са на кредит. Понякога си ляга гладен. Но поне има страхотна гледка.  Баща му Фредерик се занимава с добив на петрол, но изоставя семейството, когато Дредерик е на 6. Грижата за рожбите му от тогава се изчерпва с по 50 долара, които изпраща веднъж на година по Коледа. Товарът по отглеждането пада на майката Лилиан - строга, но справедлива жена, родила четири деца преди още да навърши 20 г. Работи на няколко места, междувременно учи, опитва се да издържа и храни още шест гърла. Дредерик вижда бащина фигура в лицето на Дейв Макколин. 56-годишен съдебен охранител с пистолет в кобур на бедрото и дрезгав глас, напомнящ скърцане на нокти по черна дъска. Среща го по изгрев слънце на игрището в Мичъл, където младият Ървинг мята с баскетболна топка по изкривените рингове с протрити мрежи, под премигващите, флуоресцентни светлини всяка сутрин от 5:45 ч. Там е и вечер. Остава до толкова късно навън, че веднъж един от съседите хвърля бомбичка от прозореца, за да спре безкрайния дрибъл, прехвърлил отдавна вечерния час. Тя избухва на крака на Дредерик. А белегът на прасеца му личи и до днес. Макколин взима Дредерик под крилото си и се грижи за него, докато завърши гимназия. И там, въпреки че познава всички преподаватели, оставя малкия да отъпче пътя си сам. Ървинг предава уроците на Макколин на собствения си син - Кайри. След като живее около две години в Австралия, се мести със семейството си за кратко отново в Мичъл. На годинка и един месец Кайри дриблира на същия асфалт като баща си. Гордият татко пък записва тези моменти с любителска камера. Изображението на екрана е размазано, но той показва лентата на всичките си приятели. *** Обикновен, облачен ден. Дредерик паркира сребристото си Волво пред читалището в района, където прекарва детството си, качва се на влака и слиза в подземната станция на Световния търговски център. Преди 8 месеца е започнал работа като охрана на 40-ия етаж в същата сграда. Минава покрай ескалатора, който води към магазините на горните нива, когато чува силен тътен. Във въздуха политат пръснати парчета стъкло, а на мястото на прозорците зейват огромни дупки. Поривът на вятъра го поваля назад и го претърколва на два пъти, преди да успее да се изправи. Ървинг, познат на приятелите си като "Ледения", заради хладнокръвието си, се оказва в капан на отломките, прахта и пепелта на разбилия се в горната част на северната кула полет 11 на "Америкън Еърлайнс". От всички страни летят откъснати крайници и мъртви тела. Огромна, огнена дупка зейва в по-високите етажи на сградата. А единствената мисъл в ума на един самотен баща на 35 е за 9-годишния му син Кайри и 10-годишната му дъщеричка Ейжа. В онзи ден, на 11 септември 2001-ва, Дредерик знае, че няма кой друг да прибере децата му от училището в Уест Ориндж. Кайри и Ейжа нямат представа дали татко им е оцелял. Вървели са пеш няколко часа без да знаят къде е единственият им жив родител, но вече го чакат на прага. След още 6 безкрайни часа, мобилният на Ървинг най-после има обхват. Обажда се вкъщи, за да чуе хлапетата и изпраща свой приятел да ги наглежда. Тази нощ затворени мостове и тунели оставят Дредерик далеч, но на следващата сутрин вече си е у дома. *** Тя приспива децата си на ръце. Пианистката с безпогрешен усет към музиката Елизабет Ървинг им пее госпъл с религиозни текстове. Да си приятел на Исус! O, какво блаженство?Някой толкова грешен, като мен?Ако някога имам приятел като ТебНека Той ме отведе до небето! Родена на 13 август 1967-а. 13 дни по-късно е осиновена от семейството на министър Джордж Ларсън и съпругата му Норма, която работи в сферата на здравеопазването. Непредсказуема от малка, мечтае да е първата жена президент на САЩ. Учи политически науки в бостънския университет и среща Дредерик по време на първия си семестър там. Тогава той е второкурсник и талант в баскетболния тим. Светът спира да се върти за около 30 секунди, когато Ървинг я вижда. Дредерик не стига до НБА и за кратко работи като финансов съветник в застрахователна компания, докато не получава предложение да играе професионален баскетбол в Мелбърн. Като един от двамата американци в отбора, Дредерик вкарва средно 32.5 точки с лявата си ръка. Тогава се ражда Кайри. Младото семейство живее, учи се и расте заедно. Докато на 8 септември 1996 г. в Сиатъл, светът на Дредерик спира отново. Елизабет умира внезапно от сепсис. Издъхва след двудневен престой в болницата в Такоума. Тялото й е кремирано, а прахта - разпръсната край Мичъл. Споменът за нея остава незаличим. Има го и изрисуван с мастило отляво на гърдите на Кайри. Името й, заедно с рождената й дата и ангелски крила. На 13 август 2001 г., Кайри пише послание на парче червена хартия и го прикрепва към балон. Пуска го от верандата в задния двор на къщата, оставяйки вятъра да го понесе към небето. Дядо му разказва, че изведнъж балонът с писмото изчезнал необяснимо. "Не", изкрещял Кайри. "Мама го хвана." *** Бяла боя, осеяна с черни чертички и дати, на вратата в някогашната детска стая. Разказва за височината на Кайри от 31 октомври 2003 г. насам. От 11-годишен той поставя отметките като в списък за пазаруване все по-високо и по-високо. И досега е "напълнил" почти всички. Последната е отредена за крайната му цел. Разграфена е за 6 фута и 4 инча (193 см - б.а.). Пак в същата стая, но зад рафт, на който някога прилежно сгънати са били всички дрехи и екипи на малкия Ървинг, личи почеркът на четвъртокласник. Ще отида в НБА Обещавам Последната дума е подчертана многократно. Още през 2002 г. Кайри помни първия си опит за кош. Оставен сам, стреля, но топката дори не докосва таблото. От трибуните звучат свирепи крясъци. Два сезона по-късно, безкрайните тренировки дават резултат. В гимназията Кайри е висок около 160 см. Никой не вижда в крехката му физика потенциал за професионален баскетбол. Въпреки това е ужасно добър. Съперниците му нямат търпение времето да изтече и да се свърши с мъката. Дребничкият плеймейкър ги развинтва. На 22 октомври 2009 г. Кайри става част от Дюк. Черпи от опита на Майк Кшижевски. Изкарва година, в която само с едно движение разбива идеално заучени стратегии. Връзва на фльонга краката на противниците. Прибира в малкия си джоб високите. През лятото на 2011 г. Кливланд го изтегля под №1 в драфта на НБА. Баща му е неговото вдъхновение. Той е негов идол и до днес. Кайри мечтае, бори се и успява. И не се спира пред нищо, докато не изпълни задачите си. Проваля се само в едно. Все още е висок 6'3"... (191 см - б.а.)

16.09.2014 г. | NBA