Quantcast
Катерина Рудева: Чувството да сме шампионки е неописуемо
Радостина Димитрова: Постигнахме това, което си бяхме поставили за цел
Златният жокер на Хасково 2012: Благодаря на родителите ми, че дойдоха да ме гледат
Стефан Михайлов: Щом Хасково 2012 победи, значи е бил по-добър от нас
Елена Станкова посвети титлата на феновете в Хасково
Историческа първа титла за Хасково 2012

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Атланта Вашингтон 111 101
  • Портланд Голдън Стейт 103 125
  • Торонто Милуоки 118 93
  • Чикаго Бостън 95 104
  • Оклахома Сити Хюстън 109 113
  • Индиана Кливланд 102 106
  • Юта ЛA Клипърс 105 98
  • Портланд Голдън Стейт 113 119
  • Нефтохимик Берое (жени) 69 80
  • Атланта Вашингтон 116 98
  • Милуоки Торонто 76 87
  • Хасково 2012 Монтана 87 76
  • Мемфис Сан Антонио 110 108
  • Берое Балкан 64 79
  • Хасково 2012 Монтана 62 74
  • Академик Пловдив Рилски спортист 80 83

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Адриян Секулов

Младостта не бива да бъде съдена, просто трябва да бъде изчакана да разцъфне и ще даде прекрасни резултати. Това е още едно от нещата, които искаме да Ви напомним, чрез рубриката си “Предай на малките”, в която всяка седмица Ви срещаме с любимите Ви баскетболисти. Те Ви разкрият част от своя опит, ако сте решили да се отдадете професионално на играта или просто да се усъвършенствате. Тази седмица е ред на Рилски спортист, и по-точно на един от кадрите на школата на самоковския клуб – Адриян Секулов. Не мигайте, защото ще го изпуснете от поглед и докато се усетите той вече е подал на съотборник или е вкарал тройка. Не се уморява да преследва всяка спорна топка, дори такива, които изглеждат безнадеждни. Дотук толкова, даваме думата на гарда на Рилски спортист! “BBALL Предай на малките” с Адриян Секулов: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Не си спомням много добре, но мисля, че е било крачката - ляв-десен, десен- ляв. 2. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия по време на тренировките? - Стрелбата и дрибъла. 3. От кои треньори досега си научил най-много? - Не мога да кажа точно от кои треньори съм научил най-много. Бил съм при много треньори и от всички съм научил по нещо важно . 4. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Да, отделям. Лятото е много важно за изграждането на един играч. Тогава имаш възможност да се концентрираш върху слабите си страни и да ги подобриш. 5. Как се справя играч, подал грешен пас в ключов момент от мача? - Трябва да се отърсиш възможно най-бързо от грешката и да опиташ да я поправиш. 6. Кой е най-важният ти кош в кариерата досега? - Имал съм няколко важни коша досега, но мисля, че един от най-важните е миналата година срещу Берое в плейофите. 7. Какви са очакванията ти за мачовете до края на сезона в НБЛ? - Очаквам да изиграем два добри мача и да се задържим в четворката, което ще доведе до домакинско предимство в плейофите. 8. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Да тренират здраво и усърдно, да направят всичко, което е по силите им, за да стигнат до там, до където искат и да не се отказват никога от това, което ги прави щастливи. Визитка: Адриян Василев Секулов – роден е на 28 октомври 1996 г. в Самоков. Висок е 179 см. Играта с оранжевата топка го увлича в школата на Рилски спортист под ръководството на треньора Борислав Трифонов. Преминава през всички формации при подрастващите на самоковския клуб, като трупа опит и с отбора на Лукойл Академик. Става шампион с Рилецо при момчетата до 12 г. през 2008/2009, като получава наградата и за “Най-добър защитник”. Завършва пети с Рилски спортист при юношите до 18 г. през 2013/2014 и достига до приза за най-много откраднати топки. Участва с втория отбор на Рилецо и в А-група през 2014/2015 и остава четвърти в турнира за Купата на БФБ, като си тръгва от Благоевград с наградата за най-много пресечени подавания. Първенец с 19-годишните юноши на Лукойл Академик. През 2015/2016 трупа опит с отбора на Спартак Плевен като преотстъпен, като със селекцията на Александър Дяковски разкрива част от потенциала си и достига до място в Топ 4 на шампионата. През този сезон на него разчита Людмил Хаджисотиров в мъжкия отбор на Рилецо, а освен това помага на втората формация на тима в А група, като реализира средно по 9.5 точки, 3.6 борби и 2.2 асистенции в общо 45 мача. 

08.04.2017 г. | Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Васил Бачев

Понякога е нужно повече време, за да се убедиш в правотата на избора си, но пък след това е доста сладко. Това е още едно от нещата, които искаме да Ви напомним, чрез рубриката си “BBALL Предай на малките”, в която всяка седмица Ви срещаме с любимите Ви баскетболисти, които са готови да Ви разкрият част от своя опит, ако сте решили да се отдадете професионално на играта или просто да се усъвършенствате. Този път е ред на Пловдив, където е избрал да играе следващия ни събеседник. Той е сред тези, на които Асен Николов разчита много в Академик Бултекс 99, а по всичко личи, че взаимната работа носи резултати. Васил Бачев и компания са втори във временното класиране в НБЛ Виваком, а как се стига до тук и какво още иска от този сезон, разберете сега от гарда на пловдивчани: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Честно казано не помня. 2. Кой е първият ти отбор и треньор?         - Първият ми отбор е ЦСКА, а треньор - Лъчезар Коцев. 3. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия по време на тренировките? - За стрелбата. 4. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Всяко лято отделям време за индивидуална работа. Това е най-важното време за индивидуалното израстване на един състезател, защото по време на сезона се обръща повече внимание на отборната работа. 5. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш например старт на мача 0-4? - Ако мача ти потръгне лошо, въобще ме трябва да мислиш за това, че си изпуснал стрелба. Трябва да се фокусираш върху останалите аспекти на играта и да се опиташ да излезнеш от такава дупка с отиграване в защита или някакъв друг начин. 6. Изпускал ли си ключова стрелба в последната минута на двубоя и ако да, кога? Как се справя един спортист с подобeн товар? - Изпускал съм. Всеки играч е. Това е нещо нормално. Помня, че миналия сезон в Ямбол мача беше завързан, треньорът ми гласува доверие да стрелям важна стрелба накрая, но я изпуснах. Не трябва да оказва влияние на един спортист това, според мен. Една ще изпуснеш, но следващия мач ще вкараш. 7. Кой е най-щастливият ти момент в кариерата досега? - Спечелването на Младежката лига с отбора на Академик Пловдив. 8. Какви са очакванията ти за мачовете до края на сезона в НБЛ? - Надявам се да успеем да задържим втората позиция до края на сезона и да направим хубаво представяне в плейофите. 9. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - На децата пожелавам да тренират усилено и да са сериозни, ако искат да се занимават с това. И искам също така да ги поздравя за избора, който са направили, защото баскетбола е най-великата игра. Визитка: Васил Пламенов Бачев - роден е на 11 август 1992 г. в София. Висок е 194 см. Израства в семейство, в което спортът е на почит. Баща му Пламен е тренирал футбол в Славия. Баскетболът е негова страст заради майка му Димитрина, която е играла за Левски. Сестра му Радина също се отдава на играта в НСА. В кариерата си досега Васил Бачев защитава още цветовете на Шампион 2006, Черноморец, Спартак Плевен и Академик Пловдив, както и на Куеста Колидж в колежанското първенство на САЩ. Може да се похвали с наградата за най-много откраднати топки на републиканско първенство за юноши до 18 г. Освен това с формациите при момчетата до 12 и 14 години на ЦСКА става на няколко пъти шампион на страната. Участва и на европейското първенство в София с 20-годишните ни национали през 2012 г. През 2016/2017 Васил Бачев записва средно по 6.2 точки, 1.3 борби и 0.9 асистенции в 19 мача на Академик Бултекс 99 във всички турнири.  Снимки: НБЛ и LAP.BG

31.03.2017 г. | Рубрики

Блогъри

С тихи стъпки към върха

Казват, че най-силно говорят тези, които говорят с дела, а не използват думи. Тези, които предпочитат да работят упорито, без да създават излишен шум около себе си. Тези, които знаят какво притежават, и докъдето могат да стигнат. Тези, които вярват в себе си, което кара и другите да им повярват. Точно този манталитет на работа наложи Любо Минчев в Берое. Той си е негова запазена марка още откакто бе наставник на онова поколение на Черно море, което доста хора наричаха “бебетата”, но той за няколко месеца превърна в уверени млади мъже. Нещо подобно сътвори той в Стара Загора през изминалите 7-8 месеца. Едва ли бяха много хората, които през миналата есен познаваха играчи като Арън Джоунс, Омари Гудул и Шейн Гибсън. Самите те изглеждаха неуверени и неориентирани в началото на сезона, а към днешна дата са добре смазана машина за успехи, пред която едва ли някой иска да застава. В добавка към това "магьосникът" Минчев внедри опита на Степан Тешия, който се превърна в скрития му коз в подкошието, острият ум на Пламен Алексиев, който е наясно с всички тънкости на позиция 1, и младостта и хъса на Тихомир Желев, Николай Николов и Тенчо Тенчев. Истината е, че в сложния ребус Минчев, използвайки своя усет на тактик, отреди роли на играчите си, които им паснаха идеално. Берое прави впечатление с може би най-бързото преливане от защита в нападение сред българските отбори към днешна дата. Освен това старозагорци се отличават с атлетизъм и доста често атаките им са завършвани с атрактивни забивки или след алей-ъп подавания. Друга интересна особеност в играта на “зелено-белите” е стрелбата от далечно разстояние, като с нея си служат както гардовете, така и по-високите играчи, което допълнително затруднява организацията на противниковата защита. Точно този бърз стил с разнообразни комбинации донесе на Берое Купата на България през февруари в Пловдив. Тогава старозагорци взеха скалповете на Черно море, Академик Бултекс 99 и на шампиона и носителя на Суперкупата на България Лукойл Академик. Отново той бе в основата и на спечелването на трофея в Балканската лига, след като българският тим завърши първи и двете групови фази на турнира сред съперници като Кожув, Фени Индустри, Сутиеска, Сигал Прищина и Башкими. По пътя към отличието глави преклониха и Теодо Тиват и Куманово, който отнесе разлика от 29 точки в първия мач в Стара Загора преди седмица. Берое спазва своя план и върви с тихи, но уверени стъпки към върха, а последният, който покори си е повече от исторически за клуба. Всъщност предишният български тим, направил златен дубъл (б.а. - с купата и трофея в Балканската лига) бе Левски през 2013/2014, но тогава “сините” украсиха радостта си и с шампионската титла в НБЛ. Това е и следващото стъпало, което Любо Минчев и компания искат да изкачат. Изглежда трудно нали?! Така е, но в баскетбола, както и в живота, нищо хубаво не идва лесно, но пък след това е по-сладко. Снимки: Официалният сайт на Берое и LAP.BG

19.04.2017 г. | Блогъри

Уж сме най-добри, но не съвсем

Сезонът в Адриатическата лига при жените приключи, а равносметката за България не е от най-удовлетворяващите – едно второ (б.а. – на Берое) и едно четвърто място (б.а. – на Монтана 2003) от четири отбора във Файнъл Фор. За Вас не знам, но нa мен ми остана един горчив вкус от тези четири мача в Подгорица, защото уж сме най-добри, ама не съвсем. От 50-процентов шанс България да има втори трофей в Адриатика при дамите след този на ЦСКА на Георги Божков от 2007 г. допреди три дни, за броени часове той се стопи до 0. Имайки предвид, че финалите в един турнир дават допълнителна мотивация на отбори, които през сезона са показали по-слаби резултати, то и представянето на Берое и Монтана 2003 от шанса за трофей трябвaше да бъде по-прилично. Какво се оказва в крайна сметка? Цял сезон побеждаваш този и онзи, а накрая финишираш втори или оставаш без медал. Всъщност, от подбиране, мерене и премерване, накрая си пати този, чиито сметки излизат без кръчмар. Типично, по български стигаме до върха, ама не можем да го превземем, но не че и са ни много шансовете за злато в европейски турнири напоследък. Равносметката е проста, а цифрите говорят сами. По ред на номерата. За по-малко от година Берое, който може да се похвали с бюджет, на който би завидял и тим от мъжкия ни елит – 800 000 лв., смени трима треньори. Първо стартира с Тодор Цветанов, след това дойде ред на Дарин Великов, а преди три месеца Таня Гатева пое тима. На пейката му пък има играчи за два отбора, което явно тотално обърка щаба му и той не успя да намери шампионската вакса. В ростера на старозагорки за евроучастията има записани четири чужденки, от които единствено Моник Рийд може да бъде доволна от себе си след като стана MVP на редовния сезон в Адриатика и реализатор №1 на финалите. Останалите Келиндра Закъри, Джазмин Пъркинс и Тайша Пай сумарно имат 33 точки в последните два двубоя срещу Будучност и Целе в Подгорица, което е доста под това, което се очаква от тях. Адмирации за стореното от Берое срещу миналогодишния шампион в Адриатическата лига на полуфиналите, но ден по-късно в най-важната битка старозагорки бяха далече от това, което трябва да притежава един отбор, за да има привилегията да се нарече “шампион”. Срещу Целе Берое се сети за играта в защита някъде към края на третия период, а тогава вече бе доста късно. Словенките бяха натрупали комфортен аванс от 20 точки, въпреки че не показаха баскетбол на най-високо ниво, а грешките им костваха 16 от тях през последните 10 минути, но пък заслужено победиха, защото повече го желаеха през целия двубой. Което ми напомня за онова изречение, с което треньорите набиват канчетата на играчите си след почти всеки мач “Двубоят е 40 минути, а не 35 (б.а. – например)”. Друг е въпросът как Берое успя да падне от отбора, който победи с 30 точки разлика в Стара Загора преди месец и то в най-важния си мач в историята на клуба. Ред е на Монтана 2003. Отборът приключи на четвъртото място, но амбициите на селекцията на Стефан Михайлов надали са стигали до трофея за спортсменство, получен след двубоя с Будучност. След загубения финал в турнира за Купа България 2017 в Хасково за монтанки бе важно да се докопат поне до битката за златото в Адриатическата лига, а дори и да го спечелят, предвид върха, който окупираха през редовния сезон. В двубоя срещу Целе на полуфиналите обаче се оказа, че силната форма на Радостина Димитрова от началото на 2017 г. и опитът на капитана Шарел Алън просто не стигнаха. Липсваше приноса на ключови играчи като Димана Георгиева, Цветомира Шаренкапова, Христина Иванова, Лиза Бърджис и Даниела Петева. Всъщност последната бе една от малкото, на които й се играеше в срещата за бронзовите медали срещу Будучност, в която Монтана 2003 за първи път през този сезон в турнира отбеляза под 50 точки (б.а. – точнo 41). Това е най-слабото постижение за тима, който реализира по 60 и повече точки в 15 от 17-те си срещи в Адриатика. И отново стигаме до добрата стара игра в защита, което както всички знаем, печели шампионати. Срещу Целе на полуфиналите Монтана 2003 получи толкова точки в своя кош, колкото бе получавал само веднъж в надпреварата (б.а. – 85 от Будучност на 14 февруари, но тогава спечели, отбелязвайки 88). Изключение прави и срещата с Плей Оф от 18 януари, приключила с успех на българския първенец с 96:87 при визитата му в Босна и Херцеговина. Истината е там, че в края никой не помни тези, които са играли силно, а тези, които са вдигнали трофея. За България в Адриатическата лига за жени и към днешна дата той си остава само един, а за Берое и Монтана 2003 остава да се съсредоточат към женското ни първенство. И тук по всичко личи, че няма да им бъде лесно с конкурент за златото като Хасково 2012. За нас остава просто да наблюдаваме, пък ще видим кой “ще брои пилците наесен” (б.а. - в случая през пролетта).

20.03.2017 г. | Блогъри