Quantcast
Илиан Евтимов и Шоле със загуба в първата си контрола
Здравословни проблеми оставили Уошбърн на пейката в Сърбия
Силен Павел Маринов изведе Питещ до победа над шампиона на Румъния
Черно море се уреди с още един сърбин (видео)
Националите на среща с медиите преди старта на евроквалификациите
Йордан Минчев се присъедини към тренировките на Фенербахче

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Италия Мексико 79 54
  • Сърбия Чехия 96 72
  • Гърция Хърватия 61 66
  • Латвия Пуерто Рико 70 77
  • Сенегал Турция 62 68
  • Нова Зеландия Франция 59 66
  • Хърватия Тунис 72 52
  • Ангола Сърбия 60 83
  • Филипините Нова Зеландия 80 89
  • Мексико Гърция 70 86
  • Канада Сенегал 58 55
  • Чехия Япония 87 71
  • Пуерто Рико Ангола 91 81
  • Иран Мексико 70 75
  • Латвия Чехия 71 59
  • Италия Хърватия 67 60

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

Тони Паркър – големите остават завинаги (видео)

Големите трудно биват забравяни, следите им остават дълго след като за последно са затворили вратата на съблекалнята след себе си и са окачили кецовете на стената. Този път последва и любимецът на Франция Тони Паркър, който сложи край на забележителната си кариера с националния отбор на Франция.  “Не съжалявам за нищо. Последните 16 години от живота ми бяха невероятни. Разочарован съм от това, че загубихме, но играчите на Испания бяха страхотни този път. Взехме решение да спрем Пау Гасол, но пък Никола Миротич се разигра. Това е баскетболът”, заяви Тони Паркър. “Гордея с всичко, което постигнахме през тези години. Благодаря на Венсан Коле за страхотната работа с отбора. За първи път в историята участвахме на две поредни Олимпиади. Освен това имаме медал през всяка една от последните пет години. През 2005 г. се навършиха 50 години от последното отличие на Франция. Радвам се, че започнахме отново да печелим”, допълни гардът.  “Петлите” не успяха сбъднат мечтата си и да стигнат до отличие на Олимпиадата, след като за втори път в рамките на четири години загубиха от Испания на 1/4-финалите, но този път с 67:92. Това бе и последната поява на най-големия спортен форум в света за един от най-добрите гардове на Стария континент през последните години Тони Паркър, който не сдържа сълзите си след края на двубоя. “Испания имат страхотно поколение. Ако не бяха те, ние щяхме да имаме 10-15 медала досега. Това са невероятни играчи. Те спечелиха срещу нас, затова до края аз ще им стискам палци. За мен остават невероятни моменти, особено през 2013 г., когато станахме европейски шампиони. Благодаря на Господ за всичко това. За мен бе чест да играя срещу Пау Гасол. Двамата обаче сме и големи приятели. Постоянно се шегуваме. Побеждавал съм го неведнъж в НБА, така че балансът е възстановен”, пошегува се Тони Паркър на раздяла с Франция.    Четирикратният шампион със Сан Антонио в НБА, който навърши 34 години през май, има на сметката си две участия на Олимпийски игри. В Лондон преди четири години той и тимът му финишират седми, а Паркър реализира средно по 15.7 точки, 2.8 борби и 3.2 борби в 6 двубоя. В Рио пък MVP на Евробаскет 2013 остави срещу името си средни показатели от 13.2 точки, 1.2 борби и 3.8 асистенции в 5 двубоя, като пропусна само мача със САЩ заради контузия в палеца на крака. Най-големите успехи на Тони Паркър обаче са на европейска сцена. Роденият в Брюге, Белгия баскетболист може да похвали със златото от шампионата на Стария континент в Словения отпреди три години, където записва средно по 19 точки в 11 срещи, както и със сребро от Евробаскет 2011 в Литва и бронзовите медали от Сърбия 2005 и Германия и Франция през 2015 г. След като преминава през всички формации при подрастващите на националния отбор на Франция, Тони Паркър дебютира при мъжете през 2001 г., като участва на следващите осем поредни европейски първенства, но травми го оставят извън терените по време на световните през 2006 г. в Япония и през 2010 г. в Турция. Реализатор №1 на шампионатите на Европа през 2011 г. и 2013 г. Най-добър баскетболист на Стария континент през 2013 г. и 2014 г. Безспорните баскетболни качества на Тони Паркър се допълват от образа му на роден победител, лидер, безпощаден стрелец и съотборник, който винаги е готов до помогне на всеки на паркета. Гардът е пример за уважение към колеги, треньори и дори към срещу съперници. Ето какво оставя Тони Паркър на Франция:     

17.08.2016 г. | Рубрики

Ето откъде идва прякора “Бумърс”

Сензацията на турнира при мъжете на Олимпиадата в Рио де Жанейро се казва Австралия. Тимът на Андрей Леманис е лидер в група А на турнира преди срещата между Сърбия и САЩ с актив от 3 победи и 1 загубa. Целта на австралийците е златото в Бразилия, макар на мнозина тази мечта да се струва трудно осъществима в присъствието на американците. Австралия разполага с невероятен колектив, изграден от звезди от НБА като Андрю Богът, Матю Делаведова и Пати Милс и момчета от местни отбори като Камерън Беърстоу (Бризбейн Булетс), Кевин Лиш (Сидни Кингс) и Дейвид Андерсън (Мелбърн Юнайтед). На своя страна селекцията на 47-годишния Леманис има и фенове си, които са сред най-всеотдайните в Рио, както и силата на “Бумърс”. Прякорът на австралийците, в който бразилските коментатори се влюбиха още на старта на Олимпийските игри, всъщност си има история. Така в някои части на Зеления континент наричат кенгуруто, което присъства като символ на всеки един двубой на Андрю Богът и компания на международни състезания. Боксиращото се кенгуру е запазена марка на Австралия, а изображението му, освен в баскетбола, се използва още и в спортове като крикета, тениса и футбола. Поглед назад в историята показва, че животинката, която е символ на непримиримост и бързина, се среща за първи път през 1891 г., когато карикатура на бойното кенгуру Джак и проф. Лендерман се появява в списание “Мелбърн Пънч”. От края на 19-ти век снимки на кенгура се появяват по боксовите ръкавици на състезатели по целия свят, а след това дори се създава концепция в бокса по този повод. 

12.08.2016 г. | Новини

Блогъри

Йордан Минчев ли е следващият Везенков?

Казват, че когато искаш нещо много силно, няма как някой да те спре. Това важи и за най-голямата ни надежда в мъжкия баскетбол след Александър Везенков - Йордан Минчев. През последните три седмици името му се споменаваше все по-често и по-ясно в Македония, по време на европейско първенство, Дивизия Б за юноши до 18 г. И неслучайно. Двуметровото крило обра по-голямата част от индивидуалните призове на шампионата в западната ни съседка. Стана MVP и Реализатор №1 на турнира, а освен това попадна и в Идеалната петица на турнира. За да достигнеш до върха никога не трябва да забравяш откъде си тръгнал През есента на 1998 г. в Сливен се ражда бъдещият лидер на националния ни отбор за юноши до 18 г. В семейството на Данчо спортът е призвание. Майка му Миглена и баща му Динко са се занимавали с лека атлетика, а до 18-годишната възраст сестра му Деница също гони топката в залата, но контузии я принуждава да се откаже от играта. Щафетата поема брат й, който прави първите си стъпки в школата на едноименния тим от родния си град под ръководството на треньора Събин Маринов. Първият си кош вкарва на 5 години, на площадката пред блока. Докато расте Рейджон Рондо и Бостън засилват обичта му към баскетбола. Качествата му са усъвършенствани в школата на БУБА Баскетбол, с чийто тим завоюва не и две награди през годините. Пази обаче скъпи спомени от републиканското първенство през 2010 г., където достига до приза за MVP. Следващата стъпка в израстването му е Левски, с който през 2014 г. става шампион при кадетите до 16 г. и прибира наградата за “Най-полезен играч” в държавното ни първенство в тази възраст.  “Осъзнавам това, което се случва с мен. Опитвам се да стоя здраво стъпил на земята, защото все още не съм постигнал нищо, с което да се възгордявам или да ме кара да летя в облаците. Не бих казал, че се вземам много насериозно. Старая се да не си вирвам носа, както се казва и да не си повишавам самочувствието прекалено. Тренирам всеки ден, не съм спирал да го правя. Този сезон ми се събраха доста мачове, като в момента се опитвам да надграждам и да бъда като черноработник в мъжкия отбор на Левски, за да продължа да се развивам”, споделя пред списание "Баскетбол" преди месец Минчев. Опитът в Гърция През лятото на 2013 г. става MVP и на престижен камп в Гърция, където е редом до настоящите си съотборници от юношеския ни национален отбор Владиян Аврамов и Мартин Коцев, както и с треньора Мануел Марков. Тогава крилото преборва конкуренцията на 60 млади баскетболисти от южната ни съседка, както и от Кипър, Полша, Ирландия и Румъния. Сливналията обаче не се задоволява само с това, а продължава да се развива. През 2014/2015 моментът на Йордан Минчев настъпва и той дебютира в мъжкия на Левски, който се бори с финансова криза и е принуден да даде шанс на голяма част от юношите си. Решение, за което към днешна дата в клуба едва ли съжаляват. Всяка минута на паркета дава все по-голяма увереност на крилото, което черпи от знанията на тогавашния си треньор Константин Папазов, като дебютира и в Адриатическата лига на 16 години. Лято 2015 не оставя много време за почивка на Данчо, който е повикан при 18-годишните национали на Михаил Михайлов за европейското, Дивизия Б в Австрия. Освен това получава честта да бъде капитан на тима ни и не разочарова треньорите си, като завършва като най-добър борец на шампионата със средно 10.4 овладени под два ринга топки. За ЦСКА Москва През миналия септември Йордан Минчев получи възможността да се подготвя с ЦСКА Москва (б.а. настоящият европейски клубен шампион) под ръководството на Димитрис Итудис. Ето и с какви впечатления остана от престоя си в руската столица. “Беше невероятно изживяване. Москва е най-големият град, в който съм бил до момента, а ЦСКА е уникална организация, всичко е на изключително ниво. Усетих огромна разлика в начина на подготовка. До момента, в който отидох там, не бях тренирал по такъв начин. Всичко се правеше дозирано и без много натоварване. Не липсваше забава по време на тренировките, имаше доста състезателни игри. Мога да кажа, че ЦСКА Москва е истински пример за колектив. Всички се отнасяха много добре с мен, веднага ме приеха в отбора. Нямаше я тази звездомания, а говорим за играчи като Кайл Хайнс, Арън Джаксън и новото попълнение Джоел Фрийланд, който миналия сезон бе в НБА. Всички бяха много земни. Нямаше нещо конкретно, върху което Итудис да ми е казал да работя. Аз си знам слабостите и всяка тренировка обръщам внимание на тях. Естествено, посъветва ме, ако искам да съм в този отбор, да продължа да тренирам усилено, защото ще продължат да следят развитието ми”, разказва тогава пред "Тема спорт" талантът на “сините”, за който в Москва към днешна дата чуват само хубави неща. След две седмици при руснаците, Йордан се завръща в България и се присъединя към мъжкия отбор на Левски, но вече с треньор Николай Господинов (б.а. – след като Тити Папазов се отказва от професията след 17 години и пое клуба като президент). През последната година двуметровият баскетболист се превръща в основна фигура в състава на столичани заедно с Алекс Симеонов, Евгени Хаджирусев и Венцислав Петков. Минчев се вслушва и в ценните съвети на по-опитните в отбора като Павел Иванов, който през ноември 2015 г. пое към Аржентина, за кратко играе и с Христо Николов, а около него от Нова година пък са Станислав Славейков и Круд Дойчинов. От началото на 2016 г. начело на Левски застава Мануел Марков, който извежда и вторият тим до златото в турнира за Купата на БФБ. 17-годишнто крило пък прибира наградите за MVP и Реализатор №1 на турнира, като става и шампион в А група. Това не е всичкo През 2015/2016 Йордан Минчев участва в Мача на звездите в Пловдив, като надвива конкуренцията в конкурса по умения. Освен това със столичани стана първенец в държавното първенство за младежи до 19 г., записвайки средно по 27.3 точки и 9.8 борби, което му донесе и приза за “Най-полезен играч” на финалите. Така младокът остави срещу името средни показатели от 12.4 точки, 5.3 борби и 1.9 асистенции в общо 83 двубоя през последната година. Мечтата за Евролигатa Силното представяне на Йордан Минчев в Македония е поредното доказателство, че ако той продължава да работи по същия начин и за в бъдеще, може би няма да е далече времето, когато България ще има още един представител в най-силната клубна надпревара на Стария континент (б.а. – през миналия сезон Александър Везенков дебютира в турнира с Барселона). “Голямата мечта ми е да играя в Евролигата. Това наистина ще бъде реализиран пробив за мен”, разкрива още Йордан Минчев, а ние му го пожелаваме от все сърце. Снимки: LAP.BG и ФИБА

08.08.2016 г. | Блогъри

За най-ужасния детски спомен

За повечето от нас вероятно първият детски спомен е свързан с игра в пясъчника пред блока. Или с весели подскоци в надуваемото басейнче на двора. В първия спомен на Роб обаче липсват радостни нотки, защото всъщност това, което си спомня, е фатално пострадалото му двугодишно братче, което загива след като е попарено с вряла вода. Инцидент, който праща майка му в затвора задълго. "Това е първият ми съзнателен спомен", признава новото американско попълнение на пловдивския Академик Бултекс 99. "Знаете, че с времето, колкото повече порастваш, много случки избледняват, но не и тази..." Това била първата трагична, но и смела стъпка от пътя му занапред. Споделя, че онази ужасна картина не го е преследвала в среднощните му кошмари, но смята, че ничие детство не трябва да бъде белязано от подобна скръб. Днес Роб има свои собствени две рожби и не иска никога да им се налага да преминават през нещо подобно. Докато майка му излежавала присъдата си, грижите за него поела любимата му баба Ирена Рийд. "Мама излезе от затвора, когато бях 10-11 годишен. Опитах да остана с нея, дори живяхме заедно в продължение на едно лято, но бях толкова привързан и свикнал с баба ми. Тя ме отгледа, колкото и трудно да й беше, заради останалите седем деца, за които вече се бе грижила. Исках да взема живота си в ръце заради нея." Трудностите не свършват. Изключен е от училище още в първата му година в гимназията. "Животът ми не поемаше в каквато и да е посока. Не виждах смисъл в образованието. Изглеждаше ми като загуба на време. Трябваше да реша какво да правя с живота си. Тогава се появиха децата ми." Точно така, Рийд има две деца. Робърт и Линая. Така и не взима диплома от гимназията, а вместо това получава сертификат за общообразователно развитие. Наложило му се да порасне без време на 15-годишна възраст, когато най-голямото му вдъхновение дошло от баскетбола. Играел с по-големите момчета на улични площадки из щата Мичиган и копирал изцяло всяко движение на Седрик Мууди - баскетболният му пример за подражание, който по-късно гради кариера в Европа. "Веднъж играех на едно открито игрище, при мен дойде един тип и ми предложи стипендия в местен общински колеж", разказва Рийд. Офертата била от колежа Келог Къмюнити в Батъл Крийг, Мичиган. Но в онзи момент Роб дори все още не е получил сертификата си. После го завърта вихрушката на живота. Прекъсва за една година, когато се ражда дъщеричката му. След това се връща в училище, но когато на бял свят се появява и синът му, отново прекъсва, но този път за две години. За кратко работи в автомобилен сервиз. Посещава общински колеж, но грижите за децата продължават да го дърпат назад. На хоризонта обаче се появява треньор Кент Макбрайд, който го взима в отбора на Университета Конкорд. Леля му знаела за възможността да отиде в колеж и сама предложила да поеме грижите за децата му в следващите две години. "Исках само да съм добър баща. Нищо повече. Исках да ги накарам да се гордеят с мен", признава още той. Когато остарее, ще има много, за което да си спомня. И сигурно не всичко ще го кара да се усмихва, но... "Това, през което преминах, не ме пречупи. Направи ме по-силен. В бъдеще ще се обръщам назад и ще се постарая да не забравя нито една трудност, която се е изправяла на пътя ми, или ме е наранявала." Както виждате, Роб Рийд не се е предал. И по всичко личи, че няма да го направи.

15.07.2016 г. | Блогъри