Quantcast
Арис нокаутира ЦСКА Москва, Везенков – MVP на турнира “Никос Галис”
Христо Николов блести за Олимпия срещу шампиона в Адриатическата лига
Янис кой? Внимание: А-де-то-ку-бо!
Пау Гасол: Боли ме от мъката, която причинихме на народа
Леброн: От Майк научих, че по-важно от победата няма
Сърби спечелиха шестото издание на БУБА Къп

Водещи заглавия

Най-четени

Интервюта

Коби: Скаутингът е безсилен срещу Коби Брайънт

Ако дойде ден, в който повече да не ми се играе баскетбол просто ще спра да го правя. Този ден обаче е далеч, разказва една от иконите на играта. Защото Коби Брайънт е икона, без значение дали това ви харесва, или не.

21.09.2014 г. | Интервюта

Пау Гасол: Боли ме от мъката, която причинихме на народа

В Чикаго всичко ми е интересно. Когато напусках Лейкърс, исках да отида в клуб, който има история. Булс е именно такова място

21.09.2014 г. | Интервюта

Леброн: От Майк научих, че по-важно от победата няма

Има загуби, от които все още ми горчи, признава Краля, който говори открито за диетата, вълнението от това да е в един отбор с Кайри Ървинг и Кевин Лав и уроците на Майкъл Джордън. Предлагаме ви най-интересното от интервюто му пред Си Ен Ен:

21.09.2014 г. | Интервюта

Видео акценти

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Гост на BBALL | Георги Младенов

Тази седмица гост в рубриката ни е националният селекционер - Георги Младенов. Жоро ще отговори на 10 от вашите въпроси. В случай че имате "питане" към легендата на българския баскетбол, може да използвате контактната форма. Въпросите ще се приемат до 15ти Септември.

Рубрики

Пау Гасол напуска националния отбор

На 34 години Пау Гасол напуска националния отбор на Испания. Прави го с болка в душата от провалената мечта, че би могъл да се сбогува с червения екип като...световен шампион. Иберийците не влязоха дори в четворката, а загубата от Франция с 52:65 показа, че краят на звездното поколение на Пау, Наваро, Калдерон и Рейес е близо. „Обичам родината си. Обичам да играя за страната си. Всичко обаче си има край. Бих искал да кажа, че ще играя докато не навърша 50, но се съмнявам, че това е възможно. Ред е на младите да докажат на какво са способни“, каза 213-сантиметровото крило, безспорно най-добрият баскетболист на Испания на Мондиала до момента. „Много ни боли. Имахме големи очаквания. Всичко вървеше страхотно за нас. Провалихме се, защото изгубихме концентрация“, допълни по-големият от братя Гасол, който от есента ще радва публиката на Чикаго Булс в НБА.

11.09.2014 г. | СП_2014

Селфи манията все още е на мода в Сърбия

Селфи манията е на мода на световното. Поне в лагера на Сърбия. Момчетата на Саша Джорджевич са сред най-активните в социалните мрежи, които качват свои снимки след всеки свой мач на Мондиала. ЛМуд фен на селфито е Милош Теодосич. Последното му такова все още е прясно и на него лидера на Сърбия е заедно с колегата си Мирослав Радулица, който пък в последно време се вълнува доста от това как хората приемат брадата му. Преди дни Теодосич се похвали и с фотос с други двама съотборници от националния – гардовете Стефан Маркович и Стефан Йович. Тримата изгледаха последния сблъсък от груповата фаза в Испания между Иран и Франция. Селфитата са приятно забавление, но засега Теодосич и колегите му ще трябва да се съсредоточат върху задълженията си в националния отбор. В 19.00 ч. българско време Сърбия ще се изправи срещу Бразилия в третия 1/4-финал от световното първенство. 

10.09.2014 г. | Новини

Блогъри

За бялата боя и ангелите на един световен шампион

Апартамент №16 в тухлената сграда на 137-ма и Алекзандър Авеню в района Мичъл Хаузес на Бронкс. На север е стадионът на "Ню Йорк Янкис". В ясните нощи кулите-близнаци "надничат" през прозореца на тристайното жилище, в което расте Дредерик Ървинг, заедно с двамата си братя и трите си сестри. Заема дрехите на другите деца. Продуктите за вечеря са на кредит. Понякога си ляга гладен. Но поне има страхотна гледка.  Баща му Фредерик се занимава с добив на петрол, но изоставя семейството, когато Дредерик е на 6. Грижата за рожбите му от тогава се изчерпва с по 50 долара, които изпраща веднъж на година по Коледа. Товарът по отглеждането пада на майката Лилиан - строга, но справедлива жена, родила четири деца преди още да навърши 20 г. Работи на няколко места, междувременно учи, опитва се да издържа и храни още шест гърла. Дредерик вижда бащина фигура в лицето на Дейв Макколин. 56-годишен съдебен охранител с пистолет в кобур на бедрото и дрезгав глас, напомнящ скърцане на нокти по черна дъска. Среща го по изгрев слънце на игрището в Мичъл, където младият Ървинг мята с баскетболна топка по изкривените рингове с протрити мрежи, под премигващите, флуоресцентни светлини всяка сутрин от 5:45 ч. Там е и вечер. Остава до толкова късно навън, че веднъж един от съседите хвърля бомбичка от прозореца, за да спре безкрайния дрибъл, прехвърлил отдавна вечерния час. Тя избухва на крака на Дредерик. А белегът на прасеца му личи и до днес. Макколин взима Дредерик под крилото си и се грижи за него, докато завърши гимназия. И там, въпреки че познава всички преподаватели, оставя малкия да отъпче пътя си сам. Ървинг предава уроците на Макколин на собствения си син - Кайри. След като живее около две години в Австралия, се мести със семейството си за кратко отново в Мичъл. На годинка и един месец Кайри дриблира на същия асфалт като баща си. Гордият татко пък записва тези моменти с любителска камера. Изображението на екрана е размазано, но той показва лентата на всичките си приятели. *** Обикновен, облачен ден. Дредерик паркира сребристото си Волво пред читалището в района, където прекарва детството си, качва се на влака и слиза в подземната станция на Световния търговски център. Преди 8 месеца е започнал работа като охрана на 40-ия етаж в същата сграда. Минава покрай ескалатора, който води към магазините на горните нива, когато чува силен тътен. Във въздуха политат пръснати парчета стъкло, а на мястото на прозорците зейват огромни дупки. Поривът на вятъра го поваля назад и го претърколва на два пъти, преди да успее да се изправи. Ървинг, познат на приятелите си като "Ледения", заради хладнокръвието си, се оказва в капан на отломките, прахта и пепелта на разбилия се в горната част на северната кула полет 11 на "Америкън Еърлайнс". От всички страни летят откъснати крайници и мъртви тела. Огромна, огнена дупка зейва в по-високите етажи на сградата. А единствената мисъл в ума на един самотен баща на 35 е за 9-годишния му син Кайри и 10-годишната му дъщеричка Ейжа. В онзи ден, на 11 септември 2001-ва, Дредерик знае, че няма кой друг да прибере децата му от училището в Уест Ориндж. Кайри и Ейжа нямат представа дали татко им е оцелял. Вървели са пеш няколко часа без да знаят къде е единственият им жив родител, но вече го чакат на прага. След още 6 безкрайни часа, мобилният на Ървинг най-после има обхват. Обажда се вкъщи, за да чуе хлапетата и изпраща свой приятел да ги наглежда. Тази нощ затворени мостове и тунели оставят Дредерик далеч, но на следващата сутрин вече си е у дома. *** Тя приспива децата си на ръце. Пианистката с безпогрешен усет към музиката Елизабет Ървинг им пее госпъл с религиозни текстове. Да си приятел на Исус! O, какво блаженство?Някой толкова грешен, като мен?Ако някога имам приятел като ТебНека Той ме отведе до небето! Родена на 13 август 1967-а. 13 дни по-късно е осиновена от семейството на министър Джордж Ларсън и съпругата му Норма, която работи в сферата на здравеопазването. Непредсказуема от малка, мечтае да е първата жена президент на САЩ. Учи политически науки в бостънския университет и среща Дредерик по време на първия си семестър там. Тогава той е второкурсник и талант в баскетболния тим. Светът спира да се върти за около 30 секунди, когато Ървинг я вижда. Дредерик не стига до НБА и за кратко работи като финансов съветник в застрахователна компания, докато не получава предложение да играе професионален баскетбол в Мелбърн. Като един от двамата американци в отбора, Дредерик вкарва средно 32.5 точки с лявата си ръка. Тогава се ражда Кайри. Младото семейство живее, учи се и расте заедно. Докато на 8 септември 1996 г. в Сиатъл, светът на Дредерик спира отново. Елизабет умира внезапно от сепсис. Издъхва след двудневен престой в болницата в Такоума. Тялото й е кремирано, а прахта - разпръсната край Мичъл. Споменът за нея остава незаличим. Има го и изрисуван с мастило отляво на гърдите на Кайри. Името й, заедно с рождената й дата и ангелски крила. На 13 август 2001 г., Кайри пише послание на парче червена хартия и го прикрепва към балон. Пуска го от верандата в задния двор на къщата, оставяйки вятъра да го понесе към небето. Дядо му разказва, че изведнъж балонът с писмото изчезнал необяснимо. "Не", изкрещял Кайри. "Мама го хвана." *** Бяла боя, осеяна с черни чертички и дати, на вратата в някогашната детска стая. Разказва за височината на Кайри от 31 октомври 2003 г. насам. От 11-годишен той поставя отметките като в списък за пазаруване все по-високо и по-високо. И досега е "напълнил" почти всички. Последната е отредена за крайната му цел. Разграфена е за 6 фута и 4 инча (193 см - б.а.). Пак в същата стая, но зад рафт, на който някога прилежно сгънати са били всички дрехи и екипи на малкия Ървинг, личи почеркът на четвъртокласник. Ще отида в НБА Обещавам Последната дума е подчертана многократно. Още през 2002 г. Кайри помни първия си опит за кош. Оставен сам, стреля, но топката дори не докосва таблото. От трибуните звучат свирепи крясъци. Два сезона по-късно, безкрайните тренировки дават резултат. В гимназията Кайри е висок около 160 см. Никой не вижда в крехката му физика потенциал за професионален баскетбол. Въпреки това е ужасно добър. Съперниците му нямат търпение времето да изтече и да се свърши с мъката. Дребничкият плеймейкър ги развинтва. На 22 октомври 2009 г. Кайри става част от Дюк. Черпи от опита на Майк Кшижевски. Изкарва година, в която само с едно движение разбива идеално заучени стратегии. Връзва на фльонга краката на противниците. Прибира в малкия си джоб високите. През лятото на 2011 г. Кливланд го изтегля под №1 в драфта на НБА. Баща му е неговото вдъхновение. Той е негов идол и до днес. Кайри мечтае, бори се и успява. И не се спира пред нищо, докато не изпълни задачите си. Проваля се само в едно. Все още е висок 6'3"... (191 см - б.а.)

16.09.2014 г. | NBA

Ето и всички натурализирани, за които се знае

Как един чужд спортист, може да се сдобие с български паспорт? В закона се казва, че той трябва да отговаря на няколко критерия. 1. Да е перспективен, 2. Да се счита на базата на неоспорими данни, че привличането му би донесло успех и би прославило нацията. 3. Да има чисто криминално минало. Има и други. Като например това да има познания по български език и да е пребивавал в страната минимум пет години. На практика, те не важат и се пренебрегват за сметка на "перспективността и важността" в областта на бъдещите спортни успехи. Списъкът с натурализираните в родния баскетбол наброява два отбора. Някои имат паспорти по родствена линия. Справка: треньорите Пини Гершон и Александър Тодоров. Дядото по майчина линия на един от най-великите треньори в европейския клубен баскетбол е роден в Пловдив, а и до днес фамилията има роднини и там, и в Плевен. С македонеца Тодоров ситуацията е идентична. Неговата баба е сестра на един от най-известните български боксьори в миналото - Гого Малезанов. Други обаче станаха българи за заслуги. И уж, за да ни помогнат да излезем от блатото на посредствеността. В морето от паспорти, само половината, даже по-малко от половината американци някога са обличали националната фланелка.  Име националност година Играчи (мъже)Прийст Лодърдейл САЩ 2004Родерик Блекни САЩ 2007Кейдриън Кларк САЩ 2007Ристе Стефанов Македония 2007Саша Топчов Сърбия 2007Ибрахим Джабер САЩ 2008Кейзъл Уесъл САЩ 2008Ърл Роланд САЩ 2008Андре Колинс САЩ 2008Джаред Хоман САЩ 2009Перо Антич Македония 2009Ърл Калоуей САЩ 2010Уили Дийн САЩ 2010Седрик Симънс САЩ 2011Бранко Миркович Сърбия 2013                                                                                          Играчи (жени)Таня Чиров Сър 2007Ноел Куин САЩ 2008Доника Ходжис САЩ 2011 ТреньориПини Гершон Изр 2008Александър Тодоров Мак 2009 Заб.: В последната графа е отбелязана годината, когато чужденецът е получил български паспорт. Автор: Влади ЛАЗАРОВА, "ПРЕСА" снимки: Пини Гершон - euroleague.net, Александър Тодоров - LAP.bg

21.07.2014 г. | Блогъри