Quantcast
Промениха минималния капацитет на залите за решителния етап от плейофите
Женската купа ще бъде разиграна в Хасково за първи път
Пловдив приема турнира за купата при мъжете
Другото лице на Руди
Съотборник на Йордан Минчев показа как се грижи за брадата си
Божидар Аврамов: Не обвинявам никого

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Атланта Филаделфия 110 93
  • Бостън Портланд 123 127
  • Юта Индиана 109 100
  • Детройт Вашингтон 113 112
  • Шарлът Бруклин 112 105
  • Маями Милуоки 109 97
  • Берое (жени) Септември 97 122 53
  • Мемфис Хюстън 95 119
  • Ню Йорк Финикс 105 107
  • Кливланд Сан Антонио 115 118
  • Чикаго Сакраменто 102 99
  • Денвър ЛA Клипърс 123 98
  • Балкан Левски 75 63
  • Рилски спортист Берое 101 85
  • Академик Пловдив Ямбол 87 78
  • Нефтохимик Монтана 57 81

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

Треньорът, който държи на концентрацията

2016/2017 в НБЛ започна. Нова година, нов късмет, казват. Нов сезон, нови стратегии, предпочитаме ние.  Измежду намръщените след загуба лица или щастливите викове на удовлетворение - и двете, съпътстващи неминуемо всички действащи лица в любимата ни игра, осъзнахме, че често забравяме едно от най-важните неща. Че преди спортни и отговорни личности, на баскетболната сцена стъпват хора. Хора като всички нас. Като всички Вас. Със своите болки, притеснения и трудности, със своите мечти, надежди и странности. Осъзнаваме колко амбициозна, а и неизпълнима задача би било в малкото оставащо време преди официалния старт на първенството да Ви запознаем с всички баскетболисти, които предстои да гледаме от октомври 2016 г. до май 2017 г. Но смело Ви обещаваме и това да се случи занапред. Преди това, с удоволствие Ви представяме новата мини-рубрика на BBALL.BG "Треньорът, който...". До края на седмицата ще Ви запознаем отблизо с умовете, които ще излизат на дуел един срещу друг в идната спортна година у нас. Открехваме завесата над човешкото в съблекалните на родните отбори. Задаваме по 6 еднакви въпроса на всеки от треньорите. Наставникът на Черно море Спас Натов поема щафетата след Тони Дечев, Асен Николов, Людмил Хаджисотиров, Александър Дяковски и Любомир Минчев. Когато сърцето говори, няма нужда от думи. За него Черно море е кауза, а той винаги е готов да отвърне. Трудностите, с които се борят варненци през последната година, няма как да го притеснят. Треньорът, който е виждал и 2 и 200 в българския баскетбол. Той е Спас Натов! 1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите си на тренировка? - Едно, единствено - винаги да бъдат концентрирани. 2. С какво си готов да се разделиш, за да спечелиш мач? - Доста неща най-вероятно, но се сещам за нещо конкретно. 3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" преди мач? - Не. 4. Колко пъти повиши тон в последния мач на отбора ти? - Със сигурност доста. Напоследък все по-често ми случва. Понякога играчите имат нужда от мотивация или ако искате от “събуждане”. 5. А колко пъти каза "Браво"? - Случвало се е. Нали знаете какво казват – “Треньорът с едната ръка гали, с другата шляпа”. 6. Закъснявал ли си за мач? - Не, надявам се да не ми случва. (Смее се) ТОВА Е ТОЙ: Роден е на 5 февруари 1968 г. в Пазарджик. Дългогодишен национал на България. С “трикольорите” достига до осмото място на европейското първенство в Италия през 1991 г. По време на активната си спортна кариера играе на позиции 4/5. Носи екипите на ЦСКА, Славия (б.а. –  през 1996/1997) и на Черно море в периода от 1997 до 2005 г. След това се отдава на треньорство във Варна. Играещ помощник-треньор в Черно море през 2004/2005. Поема отговорността като старши-треньор през 2006 г., като остава начело на тима до 2008. Вторият му период при “моряците” е през 2012/2013, а след това работи в школата на клуба. През лятото на 2015 г. отново залагат на него. През 2015/2016 под негово ръководство варненци финишират шести в края на редовния сезон, а в първия кръг на плейофите отпаднаха от носителя на Купа България 2016 Рилски спортист след поредни загуби. 

14.10.2016 г. | Рубрики

Треньорът, който винаги е подготвен

2016/2017 в НБЛ започна. Нова година, нов късмет, казват. Нов сезон, нови стратегии, предпочитаме ние. Измежду намръщените след загуба лица или щастливите викове на удовлетворение - и двете, съпътстващи неминуемо всички действащи лица в любимата ни игра, осъзнахме, че често забравяме едно от най-важните неща. Че преди спортни и отговорни личности, на баскетболната сцена стъпват хора. Хора като всички нас. Като всички Вас. Със своите болки, притеснения и трудности, със своите мечти, надежди и странности. Осъзнаваме колко амбициозна, а и неизпълнима задача би било в малкото оставащо време преди официалния старт на първенството да Ви запознаем с всички баскетболисти, които предстои да гледаме от октомври 2016 г. до май 2017 г. Но смело Ви обещаваме и това да се случи занапред. Преди това, с удоволствие Ви представяме новата мини-рубрика на BBALL.BG "Треньорът, който...". До края на седмицата ще Ви запознаем отблизо с умовете, които ще излизат на дуел един срещу друг в идната спортна година у нас. Открехваме завесата над човешкото в съблекалните на родните отбори. Задаваме по 6 еднакви въпроса на всеки от треньорите. След Тони Дечев, Асен Николов, Людмил Хаджисотиров, Александър Дяковски, е ред на наставника на Берое и селекционер на мъжкия ни национален отбор – Любомир Минчев! През последните две години в Стара Загора залата се пълни все повече, а успехите на отбора се увеличават. Причината е той. Любо Минчев пренаписа историята на Берое, извеждайки момчетата си до първи бронз в турнира за Купата на България през февруари. Трудно може да бъде хванат неподготвен и винаги има по някой коз, скрит в ръкава си (б.а. – в неговия случай, на пейката си). 1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите си на тренировка? - Няма нещо специално, което им казвам. 2. С какво си готов да се разделиш, за да спечелиш мач? - Може би с времето. Аз отделям доста от него, за да се подготвя за противника и да подготвя отбора. 3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" преди мач? - Не. 4. Колко пъти повиши тон в последния мач на отбора ти? - Мисля, че един път, една минута преди почивката. 5. А колко пъти каза "Браво"? - В последния мач срещу Сигал Прищина, доста пъти. 6. Закъснявал ли си за мач? - Никога. ТОВА Е ТОЙ: Роден е на 16 септември 1971 г. в София. Дългогодишен национал и баскетболист на Левски, Славия, Плама (б.а. - сега Спартак Плевен) и др. Като треньор води отборите на Левски, Лукойл Академик и Черно море, както и националните ни отбори при 16-, 18- и 20-годишните в мъжкото направление, помощник-треньор на мъжкия национален отбор в щаба на Пини Гершон. Работи с младежите от ТЕСИ, които участваха в мъжкото ни първенство през 2013/2014. Любомир Минчев завършва треньорската академия на ФИБА. През миналия сезон с Берое дебютира и в Балканската лига, като тимът му достигна до полуфиналите в турнира. През март Минчев застана начело и на мъжкия ни национален отбор, който води в квалификациите за Евробаскет 2017. Под негово ръководство “лъвовете” финишираха трети в група Е на пресявките за първенството на Стария континент догодина с баланс от 2-4. 

14.10.2016 г. | Рубрики

Блогъри

Шантавата, но справедлива система на гласуване за Мача на звездите

НБА може да си отдъхне. Новата система на гласуване звучи справедливо, макар че не е перфектна. Все пак, отвъд океана май „улучиха ваксата” как да спрат тенденциозното гласуване и да прекратят оставането под чертата на доказано заслужили своето място в Ол Стар-а. 100-процентовото влияние, което оказваха феновете сега е сведено до половината. Ето и отговорите на най-задаваните въпроси при тазгодишния избор. Въпрос: Как е възможно Ръсел Уестбрук да не е титуляр, когато има средни показатели за трипъл-дабъл дотук през сезона? Отговор: Титулярните места за гардове са две. Измежду Стеф Къри, Джеймс Хардън и Ръсел Уестбрук – един остава излишен. В случая – Уестбрук. Ако беше Къри, феновете му щяха също да бъдат огорчени. Директният отговор на този въпрос е, че феновете просто предпочитат Къри пред Уестбрук, защото именно Къри е пръв по вот от тях. Да, медиите са убедени, че мястото на Уестбрук е сред титулярите, но този избор на гласувалите журналисти изглежда не се е оказало достатъчно мощен, за да наклони везните в полза на звездата на Оклахома. Въпрос: Как точно се разпределят гласовете при новата система на НБА-гласуването? Отговор: 50% идват от феновете, 25% от медиите, 25% от самите играчи. Уестбрук е трети във вота на феновете, първи във вота и на журналистите, и на играчите. Къри обаче е първи избор на феновете и трети на медиите и състезателите. Въпрос: Математиката все пак показва, че дори и при това съотношение на гласовете, Уестбрук и Къри отново са с равни показатели (2,0 ранкинг – б.р.). Как така Къри накрая излиза с предимство? Отговор: При равенство в ранкинга между двама баскетболисти се взима под внимание вотът на феновете. Въпрос: И защо въобще в НБА се е стигнало до промяна в системата на гласуване? Отговор: Защото при вот през социалните мрежи опасенията, че може да има манипулация на гласовете са съвсем оправдани. Притесненията са за използване на „роботи” за трупане на гласове и не на последно място, най-голямата измама идва от лобитата, които самите звезди формират за себе си. Чрез свои приближени знаменитости, чрез многобройните си фенове, които могат да съберат по родните си места. Например Заза Пачулия – добър играч, който никога не е избиран за участие в Мача на звездите, но миналата година бе на косъм да попадне в него именно по този начин. Тази година грузиценът е втори при центровете на Запада според вота на феновете, но 12-и според играчите и 10-и според журналистите, което му дава сборен ранкинг от 6,5 и така Заза остава далеч под чертата. Въпрос: Какво се случва с Дуейн Уейд? Отговор: Феновете искаха да го видят титуляр за 11-и път в последните 13 сезона. Играчите и медиите обаче го наредиха чак 6-ти. Истината е, че през последните години нивото на Уейд спадна драстично. Феновете все така го обичат, но баскетболистите и журналистите гледат реално на нещата. Той не е заслужил да бъде част от Ол Стар-а и за първи път от 2004-та г. ще бъде зрител на шоуто.

20.01.2017 г. | Блогъри

Треньорът полиглот

Първото нещо, което трябва да знаете за Еторе Месина е, че той е човек на езиците. Може да говори с Марко Белинели на италиански, да съветва Ману Джинобили на испански, да се шегува с Тони Паркър на френски, да се закача с Грег Попович на руски и да комуникира с всички останали в Сан Антонио на перфектен английски. Второто нещо, което трябва да знаете е, че Месина дължи треньорската си кариера на човек, който не знае нищо за баскетбол - покойния му баща Филипо, адвокат от Венеция. И ако не беше Филипо Месина, Еторе сигурно нямаше днес да е помощник в Сан Антонио Спърс. Ако не беше таткото, синът може би никога нямаше да напусне Италия. Когато Еторе е на 16, Филипо го кара да учи езици. Три пъти в седмицата след училище Еторе прекарва по два часа в изучаване на английски. В същото време играе баскетбол при своя идол - треньора Ренато Дианело. Година по-късно Еторе признава слабостите си като играч и тръгва по пътя на модела си за подражание.  Докато учи чужди езици, Еторе е наставник на юношески отбор, който включва и по-малкия му брат Атилио. Години по-късно застава начело на младежката програма на Виртус Болоня. Преломният момент за него настъпва, когато в Болоня подписва наставникът Ян ван Бреда Колф. Специалистът е виртуоз в игровите стратегии, но му липсва най-важното... Комуникацията с всички в отбора. И по-специално с американците. Тогава Колф предлага на Месина да му стане помощник. Същата година първият професионален отбор, в който Еторе е асистент, триумфира в местния шампионат.  Английският вече му е отворил една врата. Испанският пък по-късно ще отвори други. През 1989 г., синът на Филипо става старши треньор на Виртус Болоня и грабва Купата на Италия още в първия сезон. Докато кариерата му процъфтява, Еторе посещава редица семинари в Испания.  Интересът му към езиците и културата не спират до там. По време на втория си сезон с Виртус Болоня Еторе научава малко френски от гарда Антоан Ригадю. Когато се присъединява към ЦСКА Москва през 2005 г., започва да изучава и руски език. Ако го попитате, ще Ви каже, че не го знае перфектно. Но все пак борави с него достатъчно добре, за да проведе пресконференция на руски. Обича да разказва една история. Преди повече от 30 години, треньорът на Северна Каролина Дийн Смит пристига в Милано, за да проведе семинар. И има нужда от преводач. На 21 г. Еторе получава работата. Прекарва два дни със Смит и посещава около десет пъти Чапъл Хил. При едно от тях среща Лари Браун, който е на лагер със своя Индиана Пейсърс. Там се запознава и с Рой Уилямс. Заради добрия си английски установява контакт и с Хюби Браун и Чък Дейли. Връзките му в треньорските среди се разширяват. Сприятелява се с Грег Попович, после помага на Майк Браун в Лейкърс. Два пъти печели Евролигата с Виртус Болоня (1998 и 2001) и два пъти с ЦСКА Москва (2006 г. и 2008 г.). През 2008 г. влиза в Топ 10 на най-великите треньори в историята на най-силната клубна надпревара на Стария континент. Израства във Венеция. Помни баща си като образован човек, който слуша опера у дома. Когато Еторе започва тренировки, Филипо Месина изглежда абсолютно незаинтересован. Вижда татко си само на няколко мача. Докато подрежда вещите след смъртта му обаче, Еторе намира кутия. Вътре има голяма колекция от вестникарски статии. История след история за отборите на Еторе. Оказва се, че Филипо е следял кариерата на сина си през цялото време. Бащата, който настоява детето му да ходи на уроци по английски, подрязвал и запазвал резултатите от тези уроци, пратили по-късно Еторе в Италия, Москва, Испания... По целия свят.  В този момент той разбира, че езикът и културата са го изкачили нагоре. И изглежда любовта към тях се предава по наследство.  Малкият син на Еторе, който също се казва Филипо, учи последователно в Мадрид и Москва, а сега и в Америка. Говори италиански, испански, английски и знае няколко думи на руски. И баща му се гордее с него много. Защото Филипо е само на 12 години.

17.01.2017 г. | Блогъри