Quantcast
Силен Маринов, но Питещ падна в Румъния
Хасково 2012 обърна Нефтохимик след продължение
Ефес с обрат срещу Деян Иванов и Беледиеспор в Турция
Супер Везенков изнесе лекция на Андора в Испания (видео)
Найденова и Баркинг Аби изпуснаха Мистикс след две продължения в Англия
Симеонов и Гипускоа загубиха, но остават лидери в Испания

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Кливланд Вашингтон 115 127
  • Сан Антонио Ню Йорк 106 98
  • Портланд Минесота 112 100
  • ЛA Клипърс Юта 108 95
  • Далас Торонто 86 94
  • Бостън Финикс 130 120
  • Чикаго Филаделфия 107 117
  • Индиана Денвър 117 125
  • Рилски спортист Спартак Плевен 87 86
  • Хюстън Ню Орлиънс 117 107
  • Балкан Черно море 94 71
  • ЛА Лейкърс Минесота 130 119
  • Голдън Стейт Сакраменто 114 100
  • Атланта Милуоки 100 97
  • Шарлът Кливланд 105 112
  • Орландо Детройт 115 87

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Даниела Петева

Никога не се предайте, защото единственият, който може да Ви отнеме желанието за победа e финалният сигнал на сирената. Още един ценен урок, който ще Ви дадем чрез рубриката си “BBALL Предай на малките”, в която най-добрите български баскетболисти и баскетболистки Ви разкриват наученото досега. Днес надникваме в зала “Младост” в Монтана, където се труди неуморно следващата ни събеседничка. Тя знае какво е да губиш, но и да печелиш, попила е от опита в чужбина, но е избрала да се върне, за да радва родните привърженици на играта. Тя е Даниела Петева и ще се бори с отбора на Стефан Михайлов за трофея в Адриатическата лига в следващите по-малко от 48 часа.   “BBALL Предай на малките” с Даниела Петева: 1. Кое е първото нещо, което научи на тренировка?  - Треньорът постоянно повтаряше, че баскетбола е проста игра за интелигентни хора и ако искаш да бъдеш някой в този живот, трябва да се трудиш много. 2. Кой е първият ти отбор и треньор?                      - Започнах в родния ми град Велико Търново, във Велт при треньора Станислав Балъков. 3. За кои от баскетболните елементи си полагала най-много усилия по време на тренировките? - Баскетболът е игра, която има много детайли и всеки от тях е важен за създаването на един добър играч. Аз работя както върху силните ми страни, така и върху слабите. 4. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Най-важната подготовка са тренировките през лятото. Тренирам с треньор в залата, както и лека атлетика и фитнес. През тези месеци подготвям тялото си за дългия сезон. Правя голям брой стрелби и повторения, които след това да дадат резултат. 5. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш примерно старт на мача 0-4? - Когато стрелбата ни ми тръгне насочвам енергията и фокуса си върху защитата, защото за нея се изисква само желание. И когато ти тръгне защитата, ти тръгва и нападението. 6. Изпускала ли си ключова стрелба в последната минута на двубоя и ако да, кога? Как се справя един спортист с подобeн товар? - Когато треньорът ти възлага задача да стреляш в последна секунда от мача, означава, че държи и вярва на теб като играч. Аз съм имала няколко такива последни стрелби в моята кариера. Някои от тях съм ги вкарвала и сме побеждавали, но има и такива, които съм пропускала и сме губили мача. Знам много добре цената и разликата между пропуснатата стрелба и вкараната. 7. Кой е най-щастливият ти момент в кариерата досега? - Имам много щастливи моменти в моята кариера. Най-щастливият е този, в който знаеш, че си свършил работата си и резултата го показва. 8. Какво е мнението ти за конкуренцията в Адриатическата лига? - В Адриатическата лига отборите се състоят от млади състезателки и няколко опитни да ги допълват. Всичките тимове поддържат бърз и динамичен стил на игра. Всеки мач е много равностоен и не знаеш изхода му. 9. Какви са очакванията ти за финалите в турнира? - Четирите отбора имат големи шансове за първото място. Аз и моят отбор сме в Черна гора, за да покажем защо сме първи в редовния сезон досега. Надявам се да ни се получат нещата и да успеем да го докажем с дела. 10. Какво би казалa на децата, които сега започват да тренират? - Бих им казала, че ако искат да станат професионални баскетболисти ги очаква дълъг път, който е изпълнен с много труд, желание, неуспехи, разочарования, но въпреки това не трябва да се отказват, а да продължават и всичко ще си дойде на мястото. Трябва да се заредят с много вяра и търпение, и най-вече да изпитват удоволствие от любимата игра. Визитка: Даниела Росенова Петева – родена е на 2 юни 1989 г. Тренира и при Стефан Стефанов, първо във Велт, а след това и в Дунав 8806. Това партньорство продължава седем години, а резултатът от него са две шампионски титли - при жените през 2007/2008 и в отбора за девойки, старша-възраст. Научава много и от Ивайло Стоименов. Кариера на националката продължава на Иберийския полуостров. В Испания българката защитава цветовете на Бембибре, Ибиса и Арксил, но след това се завръща у нас, за да облече екипа на Левски, с който през 2013/2014 достига до финал в женското ни първенство. С Монтана 2003 подписва през август 2014 г., а през миналия сезон със селекцията на Стефан Михайлов спечели златен дубъл – шампионската титла и купата на страната. През 2016/2017 Даниела Петева записва средно по 9.6 точки, 4 борби и 3 асистенции в 11 мача на Монтана 2003 в шампионата при дамите, както и по 9.3 точки, 3.8 борби и 3.3 асистенции в 4 двубоя от Топ 8 на Адриатическата лига. Освен това игра финал и за Купа България 2017.  Снимки: LAP.BG и БФБ

18.03.2017 г. | Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Милен Дудев

Желанието и обичта към играта са в основата на успешната кариера на един баскетболист, а когато бъдат допълнени от усилена работа, резултатите са още по-добри. Това се стремим да Ви покажем и ние в BBALL.BG чрез рубриката си “Предай на малките“. В нея Ви запознаваме със съветите на вашите любими играчи, ако сте решили да се занимавате професионално с баскетбол или просто искате да се усъвършенствате. Този път се спряхме на един от най-трудолюбивите и мотивирани да се докажат играчи в лигата – Милен Дудев. Той не обича вниманието, но в последно време му се налага все по-често да попада в него, защото трябва да замества контузения Александър Груев в редиците Спартак. Задача, която не е никак лесна, но от мач на мач си личи, че той се справя все по-добре. Дотук толкова, ред е на Милен Дудев!  “BBALL Предай на малките” с Милен Дудев: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Първото нещо, което научих е как да стрелям от близко и далечно разстояние. 2. Кой е първият ти отбор и треньор?      - Започнах в Миньор, но там прекарах много малък период и преминах при Бояна Митрева в Лукойл Академик. 3. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия по време на тренировките? - Когато бях малък полагах най-много усилия за техниката и играта в защита, защото при първите ми треньори в Лукойл върху това се акцентираше най-много. 4. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Лятото е моментът, в което един баскетболист има достатъчно време да отдели за индивидуални тренировки, защото без тях не може. Аз лично през последното лято обърнах повече внимание върху физическата си подготовка отколкото върху баскетболната, защото реших, че там изоставам повече. Без индивидуална подготовка няма как един играч да напредва. 5. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш примерно старт на мача 0-4? - Баскетболът е игра на психология и ако мислиш за изминалото в мача само ще ти повлияе на играта. Винаги трябва да мислиш само за следващата стрелба, независимо дали си 0-7 или 5-5. 6. Изпускал ли си ключова стрелба в последната минута на двубоя и ако да, кога? Как се справя един спортист с подобeн товар? - Ами изпускал съм доста пъти. Дори през последния кръг изпуснах стрелба от тройката в последната секунда за равенство в мача с Левски. Но това е спорта. Дали ще съм аз или някой мой съотборник, губи отбора, не аз или някой друг. Определено е товар, но не трябва да се правят трагедии, а бързо да се забравя и да се гледа към следващия мач. 7. Кой е най-щастливият ти момент в кариерата досега? - Най-щастливият ми момент може би е спечелването на Младежката лига с отбора на Академик Бултекс 99. Тогава наистина атмосферата в отбора беше много хубава. 8. Какви са очакванията ти за мачовете до края на сезона в НБЛ? - Очаквам на първо място всички мои съотборници да са здрави и възстановени от контузии до края на редовния сезон, за да можем наистина да разгърнем потенциала си в най-важната част от сезона и да го завършим там където ни е мястото - след първите четири. 9. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Бих им казал да бъдат изключително мотивирани, да не се отказват в трудните моменти, защото с желание и постоянство всичко се постига. Визитка: Милен Иванов Дудев – роден е на 28 ноември 1994 г. в Перник. Висок е 178 см. Израства в семейство, в което баскетбола е на почит. Майка му Лиляна и леля му Дора са бивши национални състезателки, а покрай тях и той открива обичта към играта. След девет сезона при подрастващите в Лукойл Академик, отива в Шампион 2006, където играе две години. Следват Тракийски университет, Академик Бултекс 99 и Черноморец. През миналото лято пък избра да продължи кариерата си в Спартак Плевен, с който участва в НБЛ Виваком и с втория тим на “студентите”, с който трупа опит в А група. През 2016/2017 Милен Дудев записва средно по 4.4 точки, 1.8 борби и 3.9 асистенции в 16 мача на плевенчани в мъжкия ни елит. Снимки: LAP.BG и БФБ

04.03.2017 г. | Рубрики

Блогъри

Уж сме най-добри, но не съвсем

Сезонът в Адриатическата лига при жените приключи, а равносметката за България не е от най-удовлетворяващите – едно второ (б.а. – на Берое) и едно четвърто място (б.а. – на Монтана 2003) от четири отбора във Файнъл Фор. За Вас не знам, но нa мен ми остана един горчив вкус от тези четири мача в Подгорица, защото уж сме най-добри, ама не съвсем. От 50-процентов шанс България да има втори трофей в Адриатика при дамите след този на ЦСКА на Георги Божков от 2007 г. допреди три дни, за броени часове той се стопи до 0. Имайки предвид, че финалите в един турнир дават допълнителна мотивация на отбори, които през сезона са показали по-слаби резултати, то и представянето на Берое и Монтана 2003 от шанса за трофей трябвaше да бъде по-прилично. Какво се оказва в крайна сметка? Цял сезон побеждаваш този и онзи, а накрая финишираш втори или оставаш без медал. Всъщност, от подбиране, мерене и премерване, накрая си пати този, чиито сметки излизат без кръчмар. Типично, по български стигаме до върха, ама не можем да го превземем, но не че и са ни много шансовете за злато в европейски турнири напоследък. Равносметката е проста, а цифрите говорят сами. По ред на номерата. За по-малко от година Берое, който може да се похвали с бюджет, на който би завидял и тим от мъжкия ни елит – 800 000 лв., смени трима треньори. Първо стартира с Тодор Цветанов, след това дойде ред на Дарин Великов, а преди три месеца Таня Гатева пое тима. На пейката му пък има играчи за два отбора, което явно тотално обърка щаба му и той не успя да намери шампионската вакса. В ростера на старозагорки за евроучастията има записани четири чужденки, от които единствено Моник Рийд може да бъде доволна от себе си след като стана MVP на редовния сезон в Адриатика и реализатор №1 на финалите. Останалите Келиндра Закъри, Джазмин Пъркинс и Тайша Пай сумарно имат 33 точки в последните два двубоя срещу Будучност и Целе в Подгорица, което е доста под това, което се очаква от тях. Адмирации за стореното от Берое срещу миналогодишния шампион в Адриатическата лига на полуфиналите, но ден по-късно в най-важната битка старозагорки бяха далече от това, което трябва да притежава един отбор, за да има привилегията да се нарече “шампион”. Срещу Целе Берое се сети за играта в защита някъде към края на третия период, а тогава вече бе доста късно. Словенките бяха натрупали комфортен аванс от 20 точки, въпреки че не показаха баскетбол на най-високо ниво, а грешките им костваха 16 от тях през последните 10 минути, но пък заслужено победиха, защото повече го желаеха през целия двубой. Което ми напомня за онова изречение, с което треньорите набиват канчетата на играчите си след почти всеки мач “Двубоят е 40 минути, а не 35 (б.а. – например)”. Друг е въпросът как Берое успя да падне от отбора, който победи с 30 точки разлика в Стара Загора преди месец и то в най-важния си мач в историята на клуба. Ред е на Монтана 2003. Отборът приключи на четвъртото място, но амбициите на селекцията на Стефан Михайлов надали са стигали до трофея за спортсменство, получен след двубоя с Будучност. След загубения финал в турнира за Купа България 2017 в Хасково за монтанки бе важно да се докопат поне до битката за златото в Адриатическата лига, а дори и да го спечелят, предвид върха, който окупираха през редовния сезон. В двубоя срещу Целе на полуфиналите обаче се оказа, че силната форма на Радостина Димитрова от началото на 2017 г. и опитът на капитана Шарел Алън просто не стигнаха. Липсваше приноса на ключови играчи като Димана Георгиева, Цветомира Шаренкапова, Христина Иванова, Лиза Бърджис и Даниела Петева. Всъщност последната бе една от малкото, на които й се играеше в срещата за бронзовите медали срещу Будучност, в която Монтана 2003 за първи път през този сезон в турнира отбеляза под 50 точки (б.а. – точнo 41). Това е най-слабото постижение за тима, който реализира по 60 и повече точки в 15 от 17-те си срещи в Адриатика. И отново стигаме до добрата стара игра в защита, което както всички знаем, печели шампионати. Срещу Целе на полуфиналите Монтана 2003 получи толкова точки в своя кош, колкото бе получавал само веднъж в надпреварата (б.а. – 85 от Будучност на 14 февруари, но тогава спечели, отбелязвайки 88). Изключение прави и срещата с Плей Оф от 18 януари, приключила с успех на българския първенец с 96:87 при визитата му в Босна и Херцеговина. Истината е там, че в края никой не помни тези, които са играли силно, а тези, които са вдигнали трофея. За България в Адриатическата лига за жени и към днешна дата той си остава само един, а за Берое и Монтана 2003 остава да се съсредоточат към женското ни първенство. И тук по всичко личи, че няма да им бъде лесно с конкурент за златото като Хасково 2012. За нас остава просто да наблюдаваме, пък ще видим кой “ще брои пилците наесен” (б.а. - в случая през пролетта).

20.03.2017 г. | Блогъри

Блогът на Полина Цекова: Сянката ми тежи на Емма

“Здравейте, скъпи приятели, темата на този мой втори блог е дъщеря ми Емма. И по-точно изборът й да тръгне по моите стъпки в баскетбола, но ревностно да търси и да се бори за своята собствена идентичност. Емма е на 14 години. Част е от обединение, включващо година по-големи от нея деца и създадено през 2014-та от сливането на два клуба – Тарб и Осън. През миналата година в тази възрастова група и с мен като треньор отборът стана шампион. Тогава дъщеря ми бе твърде малка, за да участва, но тази година попадна в селекцията и това ме накара да се откажа от поста си. Не мисля, че съм готова да бъда нейн треньор. Затова и поех 17-годишните. Няма да крия, Емма се развива прекрасно и показва превъзходни качества, които ако развие във времето, някой ден би могла да играе баскетбол на топ ниво. Но този ден е далеч, а дълг на мен и на баща й е да направим така, че да я предпазим да не „прегори” Понякога успяваме да й влияем. Друг път, не. Преди месец, по собствено желание тя се включи в открита тренировка за подбор на талантливи деца с много по-големи от нея (родени между 1999-2002 г. – б.а.). Предупредих я, че заниманието е интензивно и трае 3 часа, но и това не я отказа. Главният треньор се съгласи да я включи с охота, защото отдавна иска да я гледа, но все не му остава време. На тренировката отидохме с баща й, но на мен ми се наложи да си тръгна по-рано. От самото начало я видях да се хвърля с хъс, с агресия и да показва неща, които не подозирах, че умее. Каква бе изненадата ми, когато татко й ми звънна въодушевен: „Поли, тя се справи супер.” Изненадите не спряха дотук. Скоро ни се обадиха от центъра, който селектира децата-таланти и който провежда ежегодно тези открити тренировки. Въпреки крехката си възраст, дъщеря ни бе приета година по-рано. Емма беше впечатлила всички с визията си за играта. Треньорите са убедени, че тя има всички данни да се превърне в отличен стрелец. Беше ги изумила и с желязна психика. Няколко пропуска в стрелбата по никакъв начин не я разстроили. Запазила спокойствие и продължила да опитва, вярвайки в себе си. Това е качество, което много трудно, да не кажа невъзможно се възпитава. Или го носиш в себе си, или никога не го преодоляваш. И така. На нас ни предстоеше тежко решение. Да я пуснем или да я спрем. Самата аз бях скептична. Притеснявах се, че година разлика във възрастта при подрастващите е от огромно значение и можем да навредим на Емма физически. Тревожех се и че трябва да сменя училище, което настоявах да завърши. Желанието на детето обаче бе да се включи. И така, след куп взаимни компромиси, Емма се присъедини към сборната формация за таланти в този център. Първоначално ще тренира само няколко пъти с тях като специалистите ще наблягат на индивидуална работа с нея, най-вече в защита. Същевременно, ще продължи да играе в сегашния си отбор и няма да сменя колежа. Ако се справя добре, ще я вземат за 1-2 мача с големите. Най-вече обича да тръгва от ляво, която се вижда доста рядко. Най-силна й е дясната ръка. Съвсем умишлено аз отказвам да се занимавам с Емма индивидуално. Спрях да го правя преди три години. Виждам, че й тежи. Единствено в този период сме работили за играта с гръб към коша, за което тя изрично ме помоли. Щастлива съм, че притежава рядкото бързо тръгване на пробив отляво, въпреки че силната й ръка е дясната. Вижда се, че баскетболът й се отдава, но тепърва я чака страшно много работа, ако наистина иска да се реализира. Не й спестих похвалите на треньора. Мисля, че всеки родител трябва да хвали децата си, когато го заслужават. Така им даваме увереност и самочувствие. Емма ми призна, че се чувства горда със себе си. Мой дълг като родител обаче е да я подготвя и за дните, когато ще й бъде тежко и очите й ще се пълнят със сълзи. А такива ще има. Тя е наясно, че много хора ще говорят, че приета в центъра за талантливи деца по-рано, защото аз съм нейната майка. Страховете ми са много, няма защо да крия. Огромен проблем доскоро за Емма представляваше й нейното нежелание да влиза във физически контакт на терена. И с това се справихме с помощ от приятел. Легендарна фигура сред треньорите като Франсоа Гомез дори ме натискаше да я запиша на джудо, за да преодолее себе си. Не исках да стигам чак до там. Решението дойде от само себе си по време на летен камп, на който я взеха в сборен тим само от момчета, защото при момичетата изпъкваше с няколко класи като умения. Там тя сякаш се кали. Дъщеричката ми винаги ще бъде сравнявана с мен, а това е непосилно бреме за всяко дете. Един ден дори ми каза: “Не искам да играя на твоята позиция, защото съм обречена да ни сравняват, мамо!”. Искаше да спре с баскетбола поради тази причина. На помощ ми се притече приятел – съдия, който я хвана след един мач, поговориха си и успя да я разубеди. Аз съм безсилна. Просто я съветвам да играе заради удоволствието, което изпитва. Тя не се казва Полина, тя е Емма. И трябва да се научи да си запушва ушите за онези, които ще злословят. Наскоро в едно телевизионно интервю я баха попитали кой е нейният модел на продражание и Емма отвърнала: “Селин Дюмерк, защото е супер капитан и супер войник на терена.” Като се прибра у дома плака и ми се извинява, че не е казала моето име. Отне ми доста време да я убедя, че е постъпила правилно. И накрая един съвет от мен… Скъпи деца, не слушайте какво Ви говорят околните. Ако сте постигнали нещо с много труд, то знайте, че то си е лично ваше и никой не може да Ви го отнеме! Толкова от мен засега, скъпи приятели!  

16.03.2017 г. | Блогъри