Quantcast
Бившият тим на Сашо Янев изстреля Берое на 1/2-финал в Балканската лига
Женският Берое удари Будучност в Адриатика
Лукойл върна в редиците си крило
Награждават Александър Груев на специална гала вечер
Още едно бебе в родния елит
Звездите в НБА се сдобиха с екипи на Барселона (видео)

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Кливланд Денвър 125 109
  • Индиана Милуоки 100 116
  • Оклахома Сити Голдън Стейт 114 130
  • Шарлът ЛA Клипърс 102 107
  • Филаделфия Маями 117 109
  • Монтана Септември 97 119 53
  • Далас Орландо 112 80
  • Хюстън Финикс 133 102
  • Юта Бостън 104 112
  • Спартак Плевен Черно море 93 77
  • Финикс Чикаго 115 97
  • Рилски спортист Академик Пловдив 94 82
  • Берое Балкан 87 61
  • Ямбол Левски 78 67
  • Вашингтон Индиана 112 107
  • Сакраменто Атланта 108 107

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Димитър Маринчешки

Умението да поемаш отговорност е от съществено значение в баскетбола. Това е едно от нещата, които се опитваме да разкриваме чрез рубриката ни „Предай на малките“. В нея Ви запознаваме със съветите на вашите любими играчи, ако сте решили да се занимавате професионално с баскетбол или просто искате да се усъвършенствате. Тази седмица отправяме поглед към Плевен, където в зала „Балканстрой“ се вихри следващият ни гост. Въпреки, че Спартак не успя да стигне до Топ 4 в турнира за Купа България 2017, Димитър Маринчешки се представя силно в последно време и със сигурност ще създава още доста проблеми на съперниците на плевенчани.   “BBALL Предай на малките” с Димитър Маринчешки: 1. Какво си спомняш от първата си тренировка? - Помня, че бях много дълъг. Треньорите ме харесаха, защото нямаха много високи момчета за позиция 5. Започнах да се занимавам с баскетбол покрай майка ми. Тя е близка с един от първите ми треньори Янко Янчев и от дума на дума се озовах в залата. И сега се чувам с него от време на време. Разговорите ни винаги са забавни и можеш да научиш нещо ново. 2. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Да, разбира се. След края на сезона първо почивам и след около месец започвам с отработващите тренировки, фитнес и след това постепенно с баскетбол. Определено през лятото трябва да се работи. Това е начина да изградиш индивидуалните си качества. 3. Кошът с най-голямо значение за теб… - Беше на едно републиканско в Пловдив през 2003 г. Аз бях на няколко месеца тренировки и бях малко неориентиран, но имахме добър гард в лицето на Емил Колев. Работеше доста с топката и доста често ми подаваше. Така вкарах един кош, който ни класира на полуфинал. 4. Най-трудният ти момент в кариерата досега… - Може би финалите в първенството срещу Лукойл Академик през 2014/2015. Не бях с основна роля в Балкан тогава, но много исках да победим и да станем шампиони, но в крайна сметка загубихме четвъртия и петия мач. 5. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш старт на мача 0-4? - Трябва да забравиш за това и да продължиш напред. Трябва да стреляш с увереност и самочувствие, защото това тренираш всеки ден и трябва да се получи. 6. Спартак е един от отборите, който използва стрелбата от дистанция доста често. Каква е тайната на вашия точен мерник зад дъгата? - Това е стилът на отбора от доста време насам. Освен това Александър Дяковски е събрал едни от най-добрите стрелци в България в лицето на Мартин Маринов, Константин Коев и Александър Груев. Това си е нашата игра и няма да се промени със сигурност. 7. Само правилното позициониране под коша ли е от значение за овладяването на повече борби? - Това със сигурност е важна част от играта, но освен това е важно и да имаш съотборник като Милован Савич, който умее да разчита всяка една ситуация. Сработихме се супер с него. Досега не съм имал такъв партньор в подкошието, така че наистина играем успешно и се надявам това да продължи. 8. Какво е мнението ти за конкуренцията в НБЛ Виваком? - Мисля, че първенството е доста оспорвано. Видя се, че доста отбори като домакини взеха победи срещу лидерите. Тимът на Академик прави най-голямата изненада в шампионата досега. За мен се получават доста интересни мачове. 9. След четвъртото място от миналия сезон, сега мечтаете ли за медали в Плевен? - Разбира се, всяка година сме тук, за да надграждаме това, което сме постигнали. Този сезон смятам, че имаме шанс за отличие. 10. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Бих ги посъветвал да слушат треньорите си. Все пак те са хора, които разбират не малко и могат да им дадат опит и насоки в играта. Трябва и да отдават енергията си отговорно на баскетбола, за да бъдат колкото се може по-успешни. Визитка: Димитър Николаев Маринчешки – роден е на 8 септември 1990 г. в София. Обичта към спорта получава от родителите си. Баща му е една от легендите на родната фехтовка Николай Маринчешки, а майка му Боянка Маринчешка е бивша баскетболистка на Академик, а преди това като девойка играе и за Берое. Топката хваща в школата на школата на Академик София под зоркия поглед на треньорката Бояна Митрева. След това работи със специалисти като Янко Янчев и Марио Андреев. След това преминава през ЦСКА, Овергаз, Ямбол и Балкан, като за кратко трупа опит и с Хефингер в Люксембург, а през 2013 г. е част от подготовката на шведския Насьо. През последната година и половина пък е в Спартак Плевен, с който през миналия сезон достигна до полуфинал в мъжкия ни елит. През 2016/2017 Димитър Маринчешки записва средно по 17.1 точки, 9.3 борби и 2.5 асистенции в 16 мача на плевенчани при успеваемост в стрелбата от средно разстояние 53%. 

18.02.2017 г. | Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Тихомир Желев

Желанието да се развива е неизменна чaст от живота на всеки спортист. То заема и важно място в рубриката ни “Предай на малките”, чрез която всяка седмица Ви разкриваме съветите на вашите любими играчи, ако сте решили да се занимавате професионално с баскетбол или просто искате да се усъвършенствате. В нея вече Ви срещнахме с Христо Захариев (Лукойл Академик), Станимир Маринов (Балкан) и Станислав Цонков (Черно море). Този път е ред на един от най-верните бойци на Любомир Минчев в Берое – Тихомир Желев. Той притежава убийствена стрелба от разстояние, с която може да попари надеждите на всеки. В последно време от точния му мерник страдат и тимовете в Балканската лига. В арсенала си има още бързина и техника, затова не го изпускайте от поглед, ако сте срещу него на игрището. Как е постигнал всичко това, разберете от самия него: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Може би това, че ми харесва и обичам да играя баскетбол. 2. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия? - Определено за играта в защита се полага най-голямо усилие. Нападението е до голяма степен удоволствие. 3. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и доколко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Лятото е моментът за развитие на индивидуалните качества на играча и всеки трябва да работи върху този компонент от играта си, в който изостава, а и да усъвършенства друго, в което е по-добър. 4. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш старт на мача 0-4? - Според мен няма значение колко си изтървал, ако нямаш друга опция и си оставен сам на позиция за стрелба, трябва да я стреляш. 5. Изпускал ли си ключова стрелба в последната минута на двубоя? Как се справя един спортист с подобeн товар? - Изпускал съм не веднъж. На всеки се случва. Това е нещо нормално, част от играта. След това си мисля как и дали съм можел да изиграя по друг, по-успешен начин ситуацията. 6. Кой е най-щастливият ти момент в кариерата досега? - Най-щастливи бяха юношеските ми години. 7. Какво e мнението ти за конкуренцията в Балканската лига? - Има добри отбори. Ние сме силни като домакини и още нямаме загуба у дома в Балканската лига, но като гости играем по-слабо и от там натрупахме няколко загуби. Надявам се да оправим това. 8. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Искам да им кажа да обичат играта и да се забавляват. На моменти играта може да изисква от тях някои лишения, но те не трябва да се отказват, а трябва да гледат положително на това, защото баскетболът ще им даде много повече. Визитка: Тихомир Живков Желев – роден е на 24 септември 1990 г. в морската ни столица. Висок е 193 см. Играта с оранжевата топка го увлича още като ученик, в школата на БК Варна под зоркия поглед на треньора Димитър Керемедчиев. След това продължава да се развива в люпилнята за таланти на Черно море, където работи с наставници като Борис Борисов, Емил Борисов и Петко Делев. Преминава през всички формации на варненци при подрастващите, за да дебютира в мъжкия отбор през 2008/2009 и да достигне до финал в мъжкия ни елит. На сметката си има още и бронзови медали от турнира за Купата на България през 2010 г. в Ямбол и през 2012 г. в Самоков. През лятото на 2013 г. гардът преминава в редиците на Берое, чийто екип носи вече четири години. През миналия сезон със старозагорци Тихомир Желев игра полуфинал в Балканската лига и финишира трети на турнира за купата в Ботевград. През 2016/2017 Тихомир Желев реализира средно по 10.1 точки, 2.4 борби и 3.4 асистенции в 14 мача в НБЛ Виваком, както и средни показатели от 9.6 точки, 2.5 борби и 2.4 асистенции в 11 двубоя в Балканската лига. Дългогодишен юношески и младежки национал на България, като за последно е част от ростера на 20-годишните ни баскетболисти на европейското, Дивизия Б в Австрия през 2010 г., където тима ни финишира на четвърто място. Вижте най-добрите отигравания на Тихомир Желев от 2015/2016: 

10.02.2017 г. | Рубрики

Блогъри

Приятели и кумове до прага на „Колодрума“

В 18:30 часа днес (19 февруари) едно приятелство ще остане извън пределите на зала „Колодрума“. Защото отстрани до паркета наборите Любомир Минчев и Тони Дечев ще бъдат съперници. Тазгодишните финалисти на Купа България са Берое и Лукойл Академик, и макар изключително близки в живота, родените през 1971 г. наставници на старозагорци и „студенти“ са решени на всичко, за да спечелят треньорския дуел. В общата баскетболна история на Минчев и Дечев стоят пет спечелени трофея като съотборници. Две титли (2000, 2001) и една купа (2001) с Левски под ръководството на Константин Папазов, както и титла и купа със Славия през 1997-ма, когато начело на отбора е Росен Барчовски. Дълго време двамата са и съотборници в националния отбор. Приятелството между двамата датира отпреди почти 30 години, а освен това са роднини, защото селекционерът на националния отбор на България е и кум на Тони Дечев и съпругата му Красимира. И въпреки че Минчев смята, че „пред кум не се гази“, днес в Пловдив един от двамата ще спечели първия си трофей от Купата на България като старши треньор, а другият отново ще остане с празни ръце. За три сезона в Стара Загора, Минчев за първи път е на финал. Преди това и начело на Левски, Лукойл Академик, Черно море, както и на младежкия национален тим до 20 г., който бе част от НБЛ през 2012/2013, специалистът не е печелил турнира. Тони Дечев пък е старши треньор на Лукойл от 2015 г. насам, и въпреки че изведе „студентите“ до две шампионски титли, над главата му все още тегне мисълта от загубения финал с 80:90 от Рилски спортист отпреди година. И единственият начин тази вечер да „прибере“ отличието в Правец, където за последно бе през 2013 г., е да огорчи кума си. 

19.02.2017 г. | Блогъри

Заклещен в тялото на плеймейкър

Годината е 1992-ра. В тихите нощи на Кънектикът един двугодишен хлапак заспива всяка нощ с топка в ръцете си. Често мама Стефани се налага да влиза през нощта, за да я премести, тъй като по размер почти наподобява този на рожбата й.   Веднъж топката е баскетболна, друг път пък футболна, просто защото малкият все още е на кръстопът коя от двете да избере.  *** 23 години по-късно той има план. Тренира сутрин и вечер, от понеделник до петък. А уикендите? Уикендите са за почивка след безкрайните нощи, в които стреля, докато ръцете му не изтръпнат. Има достъп до баскетболната зала от 22:00 часа до полунощ. И просто работи. Работи за всичко, за което някога е мечтал. За всичко, което му е било отнето. За да докаже, че е подценен и от това го е заболяло. При това много. Стоп. Хайде подред. 2013 г. за повечето от нас бе една обикновена година, започнала в един обикновен вторник и приключила в един още по-обикновен... вторник. За Шейн Гибсън онези 365 дни вероятно, обаче, са били най-разочароващите, които някога досега е имал.  След края на блестящ сезон в последната му година в колежа редица специалисти предвещават, че средно 21.6-те му точки с успеваемост 44.7% при стрелбата ще му отворят широко вратите към Меката на баскетбола - НБА.  Гибсън остава незабелязан в драфта, но въоръжен с инат и амбиция се прицелва в лигата за развитие към Асоциацията. Изтеглен е под №4 в третия кръг на драфта от Санта Круз Уориърс, но три дни по-късно е трейднат в Ери Бейхоукс. Две седмици по-късно се затръшва и тази врата.  След като осъзнава, че на върха е студено и вятърът може да обрули и най-високо вдигнатата глава, вместо просто да превърне неуспеха си в генератор на комплекси и фобии, Шейн избира да отклони няколко оферти от Европа и да остане в САЩ, за да се готви за втори опит в Д-лигата.  *** Година по-късно вторият шанс идва от Айдахо Стемпейд. Този път дори не в третия, а в шестия рунд на драфта.  И, ако това не е достатъчно, за да убие самоувереността дори на Майкъл Джордан, почакайте да чуете какво се случва още в първия ден на тренировъчния лагер. "Имаше 15 екипа. Пет червени, пет бели и пет сини. За мен екип нямаше. Прекарах почти целия ден гледайки отстрани, на пейката", разказва той."В края на деня отидох при треньора и му казах: "Човече, аз не съм 16-тият човек в този отбор"." И, докато някои момчета ще седят кротко, молейки се моментът им за изява все някога да настъпи, той знае, че след всичкото онова среднощно обстрелване на коша, мястото му не е на пейката. Да знаеш какво искаш и да се  бориш за него невинаги е признак на арогантност. Е, природата му, непризнаваща "не" за отговор, му спечелва място в отбора. През 2014/2015 изиграва 50 мача, в които 36 пъти е титуляр и вкарва средно по 12.5 точки. Поставя клубен рекорд от общо 138 отбелязани тройки за сезона. Какъв тогава е преблемът, сигурно се питате. Ами, проблем има, и за жалост, решението му не зависи от Шейн Гибсън.  Въпреки феноменалната му стрелба, той е висок едва 188 см. А в баскетбола на най-високо ниво подобен ръст е подходящ единствено за позиция "1". Но светът на плеймейкърите в НБА е "пренаселен". "Ставаше по-добър с всяка следваща година. Шейн просто не спираше да се развива. Всеки ден, с всяка следваща тренировка, с всеки следващ мач. А освен ефективната му игра, работната му етика и дисциплина са неща, с които всеки треньор би бил горд. Беше един от онези играчи, към които съперниците ни построяваха защитата си и срещу когото се подготвяха допълнително. Въпреки това, колкото и добре да го пазеха, той пак стреляше и вкарваше", спомня си един от наставниците на Гибсън в колежа Сакрет Харт, Антъни Латина, и добавя:  "Той живееше в залата. А за никого не е тайна, че най-добрите стрелци в историята на играта са именно тези, които работят най-здраво. Винаги е бил изключително мотивирано хлапе. Обичаше да играе, обичаше да е в залата. Винаги съм казвал, че само ако беше 195-196 см, щеше да е Рей Алън." Уви, Шейн Гибсън не е Рей Алън. Вместо в Стара Загора, днес Шейн Гибсън можеше да е в отбор от НБА. Не му достигат, обаче, малко шанс, късмет и едни нищо и никакви 7-8 сантиметра. *** Тази година Любомир Минчев построи "къщичката" си в Берое от момчета с качества и характер, но и с дисциплина. И нищо, че понякога тази "къщичка" изглежда напукана или наклонена, щом до момента не пада - значи се държи. За тази сграда не е нужен нотариален акт. Тя просто се гради интелигентно, с търпение и постоянство. И част от основите й е именно Гибсън.  Талантливият, но и самоуверен до арогантност Шейн вече няколко месеца е в България. И, да. От онези играчи е, които или обичате, или ненавиждате. Няма средно положение.   Зад безмилостната му ръка стоят години на безкрайни тренировки и инат. Инат, който му помага въпреки качествата си на шутинг гард, да живее заклещен в тялото на плеймейкър. И да го прави така, че да ви се завие свят, докато някой се опитва да го пази. Така че... Бягай, Форест, преди да е решил да стреля. 

04.02.2017 г. | Блогъри